Имам чувството, че повечето съвети за съставяне на автобиография (cv) идват от хора, които рядко са писали своята собствена автобиография, какво остава да са се явявали на интервюта за работа и са ги печелили!

Може би това е причината толкова много хора да продължават да съставят по ужасен начин автобиографиите си?

Реших да се облегна на личната си статистика от 99,9% успеваемост при писане на автобиографии (cv) и 100% успеваемост при явяване на интервюта, за да ви запозная с десетте правила за перфектна автобиография, които неизменно следвам.

Когато съставяте автобиографията си, нито за миг не забравяйте това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.

Представете си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю.

Може да сте отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ви (cv) не струва, едва ли ще ви поканят на интервю, освен ако не сте били единственият кандидат. Твърде жалко за работодателя, а най-вече за вас.

Да, чрез автобиографията си вие продавате себе си. Ако работодателят хареса това, което му продавате, той ще го купи, т.е. ще се срещне с вас, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.

Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те сякаш казват на работодателя „Нуждая се от вас, имам нужда от работа, моля ви…” Това са лошите автобиографии (cv), които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.

Критично важно е автобиографията ви да демонстрира с какво сте ценни за работодателя. В нея следва да има доказателства, че именно вие сте точното решение на проблемите му.

Всяка следваща вакантна длъжност, за която кандидатствате е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Всичко това изисква от вас да умеете да преценявате на какъв формат автобиография (cv) да заложите.

• „Хронологична автобиография” – използвайте я, ако искате да акцентирате на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че вие сте човек с опит в конкретната сфера.

Този формат е подходящ и когато бившите ви длъжности и/или името на последния ви работодател са впечатляващи.

Не използвайте хронологичната автобиография (cv), когато сте сменяли твърде много работи, когато си търсите работа за първи път, както и когато сменяте насоката на развитие на вашата кариера.

Хронологичната автобиография (cv) е най-често срещаният формат, но и твърде често – най-неудачно използваният.

• „Функционална автобиография” – използвайте я, ако искате да подчертаете, че имате силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.

Този формат е подходящ, ако си търсите работа за първи път или когато сте сменяли твърде много работни места.

Минусите на този формат са, че чрез него не можете да демонстрирате развитие в кариерата. Функционалната автобиография (cv) не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.

• „Целева автобиография” (любимата ми) – тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познавате добре изискванията на длъжността, за която кандидатствате.

Целевата автобиография (cv) ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с работата и ако имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.

Не използвайте този формат, ако просто искате да си имате една автобиография (cv) за всички възможни случаи. Също и когато не ви достигат умения, както и когато нямате добра представа за каква длъжност кандидатствате.

Много хора използват една и съща автобиография (cv) за различни вакантни длъжности. Някои от тях дори си я размножават на ксерокс и я разпращат навсякъде, където могат.

Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”

Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за крупен неуспех и просто си губят времето.

Преди да изпратите автобиографията си на нов работодател, огледайте я критично. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ви живот, което си струва да добавите? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?

Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията (cv), а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”

Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ви по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.

Освен това, като не съобщавате всичко за себе си до последния детайл, вие давате възможност на работодателя да узнае повече за вас, като ви покани за среща. Нали това искате?

По-дългите автобиографии (cv) носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.

Ако наистина държите да акцентирате на някои факти, но не успявате да сторите това в рамките на една страница, обмислете възможността да изготвите 1-2 приложения към автобиографията си.

Например, ако утре реша да кандидатствам за асистент в някой университет, ще поставя заглавията на книгите и по-интересните си статии в отделно приложение, озаглавено “Публикации”.

Както стана ясно в правило #2, автобиографията (cv) е инструмент за продажба. За целта, продавайте чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са единственото, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за вас.

Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:

• Управлявам
• Продавам
• Организирам
• Изобретявам
• Усъвършенствам
• Оптимизирам
• Разработвам
• Подобрявам
• Координирам
• Произвеждам
• Разширявам
• Преговарям
• Създавам
• Внедрявам
• Контролирам
• Оценявам
• Изграждам

Тези глаголи ще покажат ясно, че сте човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не само “работите”, но и носите резултати.

Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография – онази, която говори много, но не казва нищо.

По възможност, позовавайте се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти, брой изобретения, процент реализирани икономии и т.н.

Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”

Не бъдете чак толкова притеснителни – не винаги и не всичко е чак толкова голяма „фирмена тайна”! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.

Освен това, потенциалният ви работодател ще иска да разбере с какво именно вие сте ценен и полезен. Помогнете му, не го затруднявайте.

Начинът, по който изглежда автобиографията ви (cv) може рязко да повлияе на шансовете ви да постигнете основната си цел – да ви поканят на интервю.

Ето няколко идеи:

• Оставяйте достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците – така текстът ще „диша” и ще привлича окото.
• Използвайте булети (без да прекалявате) – те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти.
• Подчертавайте или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекалявате).
• Ако имате възможност, използвайте малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ви уникална и лесно откриваема в общия “кюп”.

Повечето автобиографии използват стандартния шрифт Times New Roman, но предполагам, че вие не искате да сте банални, а да направите впечатление. В този случай, използвайте несерифни шрифтове, като Arial или Verdana например (тази статия е написана на Verdana).

В идеалния случай, автобиографията ви (cv) ще съдържа три типа информация – трудов опит и способности (1), образование (2) и вашите контакти (3). Съотношението между първите два типа следва да е приблизително 80%:20%.

Ето защо, не помествайте безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго краде от оскъдното ви пространство от 1 страница.

Имам предвид следните неща:

• Пол
• ЕГН или дата на раждане
• Семейно положение
• Деца
• Цвят на очите
• Ръст
• Здравословно състояние
• Хобита
• Всякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжността
• Чуждици
• Адреси на бивши работодатели
• Снимка
• Знамето на европейския съюз или друго графично изображение
• Заглавия като „Автобиография”, „CV” или глупости от сорта на „Европейски формат на автобиография” – това е ясно и без да го казвате. Просто започете с името и фамилията си.

Убедете се, че автобиографията ви (cv) не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринете репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за вашата разсеяност или неграмотност.

Съставяйте мотивационно писмо всеки път, когато кандидатствате за работа. Доброто мотивационно писмо подсилва ефекта от автобиографията ви и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.

И най-добрата автобиография (cv) обаче може да се окаже недооценена, ако съставите стандартно мотивационно писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”

Подобни мотивационни писма не казват нищо. В един момент работодателите спират да ги четат.

За перфектните мотивационни писма може да се състави цял нов материал (вече е сторено), но най-важното, което следва да запомните сега е, че те трябва да откроят конкретни способности, умения или постижения, които са споменати или поне загатнати по някакъв начин в автобиографията ви.

И още – мотивационното писмо следва да е откровено, интересно за четене и ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да погледне още веднъж автобиографията ви и най-вероятно – да си уреди среща с вас.

Безусловно, в автобиографията си (cv) можете лесно да изопачите, преувеличите или дори да си измислите факти и събития, само и само да постигнете целта си – да ви поканят на интервю.

Подобен подход е вашата 1000% гаранция, че няма да получите желаното място, както и че никога повече няма да се явите на интервю в тази организация.

Да сте откровени не означава, че автобиографията ви трябва да се превърне в детайлна история на вашия живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ви път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред – не ги споменавайте и се явете на интервюто без угризения.

За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.

Това бяха моите десет златни правила за перфектна автобиография (cv). През последните години аз се придържам стриктно към тях и те неизменно са ми носили успех (т.е., получавал съм покани заинтервю за работа, което в последствие съм печелил).

Защо да не носят успех и на вас?

източник: http://www.jobhow.org/1.html