И така.  Прекарах си цяло  лято аз на морето. Всяка сутрин ходех на работа по различен маршрут. Винаги отделях време да  се разходя и да проуча някой нов маршрут. Така видях много интересни неща и научих много. Тръгнах веднъж по висока улица най на високото място на града. Там се разкри уникална гледка. По пътя имаше дървена къща като от приказките . Прилича на тези от екоселищата. С триъгълен покрив и уникална архитектура. Продължих встрани към слънчев бряг. Там ме чакаше кооперация с уникален двор – фигури на лебеди и на хора. Към средата на улицата имаше интересна къща. В нея бяха направени кошове за баскетбол. Някакви интересни украси имаше в къщата – кукли, направени от пластмаса и метал. Колела от метал, изобразяващи нещо... като битов кът. Беше уникално изживяване за мен да бъда свидетел на това, че българи се сещат да направят дома си толкова чудесен.

Водих моята приятелка на интересни места . Един уникален квартал със статуи на Афродита в Слънчев бряг. Изобразяват интересни неща . Кучета , статуи на кучета пазят. Има градина от цветя , по която тече вода, като алпинеум  и водопад. Градина с водоскоци, параклис. Отсреща е мол за детски играчки и магазин за мебели. За туристите има и атракция малко магаре или пони живо в къщичка, то се разхожда понякога навън. Имаме уникални снимки от там.

Интересно е да се разгледа, че има и един парк на фигури от желязо, пластмаса и гума, изобразяващи насекоми – хлебарки ,пчели и други ... Това е семеен парк, но разбира се, тези фигури са доста отвращаващи. Никой не забелязва парка, той е скрит на такова място, че никой не го вижда, а е пред очите им. Наблизо в скрита уличка има руски квартал, състоящ се от чудесни сгради с градини, водоскоци и орнаменти. Казва се Каскадас. Състои се от няколко части. Както пък в Равда подобен квартал е Аполон и други около него комплекси .

Ако вървите от тези Каскадас нагоре, следва друг чудесен комплекс от части. Още по разкошен. Той свършва до хотел Виктория, но се намира на друг тротоар отстреща. Така мотаейки се в комплекса се озовах до пътя за Варна. Вървях после по улицата обратно и видях чудесни пекарни за сладки и баници.

Нямо по – щастлив човек от мен. Ето, прекарвам си по цяло лято на морето. Гледам красотите там, ям каквото си искам. Вдишвам морския въздух сутрин и вечер, пълен с йодни пари. В едната ми квартира там често чувах удара на църковната камбана, защото черквата на свети Влас беше наблизо. Но от всякъде между сградите се виждаше морето . Едната нощ като че ли на самата улица до мен се чуваха звуци от секс. После се разбра, че къщата срещу мен е публичен дом. Една рускиня живееше близо до мен, а то имала куче. Съседите толкова мразели животните, че я заплашваха, че ще го отровят. А то даже беше малко куче и на никого не пречи. Навсякъде по курортите се разхождаха котки, много гладни и никой турист не се сещаше да ги малко нахрани. Хората бяха забързани или в това да ходят по развлечения , или по това да си гледат разни други неща. Няколко пъти съм ги хранила , когато ги видя.

Имаше един гръцки ресторант  Миконос, там веднъж преброих осем котки. Стояха на терасата и чакаха някой посетител да ги нагости. Аз бях в ресторанта през юли и там ги храних с филе от спагетите ми.

Беше пълно там по морето с израелци, някои от тях даже чернокожи, но повечето приличаха на араби. Черни, неприятни. Най неприятните туристи за всички ни. Според религията им не трябвало да консумират месото с млечни произведения и затова винаги искаха сандвичите си без кашкавал. Това объркваше рецептата и ние готвачите се чудехме какво да правим.

И бяха все нахални и мизерни. Англичаните бяха потресающи. Оставаха масите си в ресторантите омазани целите в сос . Като че ли прасета са яли. Въобще всички като че ли бяха откачили. Видях хора да танцуват така по пътеката като някакви , дето нещо им хлопа, това не беше танц от веселие и добро настроение , а от нещо извратено.

Други поръчваха храна, а не я ядяха. Пълно с ненормални хора навсякъде. Прибирах се вечер съсипана от умора след 12 часа работа и се отбивах до магазин Марина, той е денонощен. Там си купувах за ядене нещо и се прибирах.

Трябва да споменем за една забележителност на свети Влас – яхтеното пристанище. До него се намира един от 20 – те най добри плажа в света – Венид бийч. Пристанището е пълно със заведения, едно от друго по интересни. В началото са турските ресторанти Харем и Истанбул. До тях вече е чудесният Глория Мар. Той предлага английска закуска и друг вид закуски за гладните сутрин. На самия плаж има будна, която е масажен център. Ако ви трябва масаж при странни болести, примерно парализирани крайници, тук ще ви помогнат. Големи специалисти са.

Разхождаме се още по нагоре. Там може да си наемете яхта . И нагоре е ресторант италиански във форма на кораб, супер луксозен. От него тихо се разнася музика. Вървите по пътеката нагоре. Там има бюстове на различни писатели и дейци. В центъра пък на пристанището е чудно яйце от метал. В него се виждат холограмни изображения на старинните  черкви на Несебър. Срещу него е ресторант Посейдон, който е известен, за морски дарове. Собственикът стои пред ресторанта все.