Диалогът ( 1 част )

 

С – Усещаш ли, напрежението?

P – Винаги съм го усещал в дълбокото си безсъние. Особено снощи!

С – Бирата ти е празна!

Р – Ммда, като душата ми..

С – Оттам тръгва всичко,  с  твоето вродено съмнение, което се разраства като гъба в теб и те задушава като рак.. Та ти нямаш нужда от мен!.. Oще не си готов и искаш време, нали?

Р – Мноого време, но няма да ми стигне!

С – За това ли ме извика сега?!  Желаеше ме много силно, усетих те там нависоко, до хаспела и искаше да полетиш в танц с мен, но уви ти се спря..

Р – Ха, не знаех че си пристрастна!

С – Не, просто си върша работата, а при теб все не се получава..

Р – Мда, уплаших се.. Може би беше, инстинкта ми, или страх от последствията.. И всичко това след  толкова много години?!..

С – Защото я обичаш и нищо не може да те спре, освен Аз и времето, колебаеш се вече, а си едва в началото и съмнението изяжда времето ти.. Бавно, мноого бавно от инерцията ти, в самотата и какво направи?!

Р – Просто се обърнах и заплавах с безразличие,  докато контрастта на деня се върна в своята матрица..

 

 

/ Следва продължение../

 

диалог м/у матрицата на нашия собствен аз,в която сме се оковали собственоръчно,
и матрицата на смъртта,олицетворяваща вечността...
И идва неизбежния момент,когато нейната матрица ни приковава в безвремието,в което нашата собствена матрица се разтваря като в етер...и следва покой

Чакам с нетърпение продължението,приятелю

събуждането от доведено до навик сънуване - животът. Но няма страшно за обичането при това събуждане... :) Благодаря, че ме накара да споделя, Миленски...

... и много се надявам че съм те провокирал!

за какво?

понякога човек си отваря вътрешните сетива от нещата, които среща...

този сценарии :)