Постинг
08.07.2015 18:36 -
А беше просто сън...
Беше най-хубавият миг в живота ми. Чаках този момент цяла вечност. С него се разхождахме по една дълга алея, която продължаваше към стълби. Беше чуден парк, жълтите листа падаха. Аз чувствах как тръпнех по него, усещах всяко негово движение, всяко вдишване и всеки поглед… Изведнъж той спря и ме сграбчи. Почнахме да танцуваме. Да! Там, без музика, на пътеката, хората ни гледаха…. Той ме беше хванал през кръста, а аз изгарях. Изведнъж престанахме да танцуваме, той погледна, красивите му черни очи…. Целуна ме, впи устните си в моите… За това мечтаех откакто го бях видяла за първи път. Сърцето ми щеше да се пръсне; и пак онези тръпки, които се появяваха, когато го видех, но този път още по силни. И чувства, всякакви…. Всичко в мен се блъскаше, исках този миг да продължи вечно, да не се отделям от него… но ето, че се събудих. Това беше сън. Толкова реален….
Няма коментари
