Днес си писах с един мой...познат, така да го нарека. Няма да коментирам какъв е той като обществен статус, с какво се занимава, какво образование има, какъв е на външен вид и т.н. Това няма значение. Той ми каза, че има изключително високи критерии за момичето до него. В момента си няма приятелка и откакто го познавам не си е имал. Той иска жената до него да е меко казано перфектна, изключителна, без нито един недостатък. Дотук добре. Нека си признаем, всеки от нас иска възможно най-доброто за себе си. В това няма лошо. Той излиза по срещи с момичета. Запознава се с тях по Интернет (Фб, сайтове за запознанства). Досега ми е разказвал за няколко свои срещи. И всички момиче, с които е излизал, не са му харесвали. Все имали някакъв кусур. Еднатъа е грозна, другата дебела, третата тъпа, четвърта с криви крака (почти всичките неща, които не му харесват са за външния вид). И в реда на нещата аз питах моя познат какво предлага той, какво може да даде от себе си, щом има толкова високи изисквания за момичетата/жените като цяло. И той ме попита: Ти толкова ли си материална? Това ме втрещи! Аз му задавам въпрос какво може да предложи, какви са неговите качества- умствени,духовни и т.н. А той възприема все едно го питам колко пари има в банковата сметка, каква кола кара, колко апартамента/вили има. Очаквах да каже, че примерно е умен, внимателен, мил, добър (например!!!)... да изброи някои свои качества! Такива хора са толкова ограничени духовно, мислят само за материалното! 


Ще спра дотук! Втора част ще написа по-късно!

Момчето вероятно има прекалено високи изисквания, за това, което е готов да предложи в замяна или на което е способен. Аз обаче, не бих го съдил, защото така или иначе момичетата имате големи изисквания. Щом така или иначе не е в играта, поне може да има големи изисквания. Предполагам, че това е защитния му механизъм от разочарования, не той е отхвърлян, а те. Кой не го е правил, в крайна сметка?

Сетих се за една истинска случка през зимата.
Момче излиза от магазина и се засича с момиче /явно позната/ случайно. Спира я и изключително изненадан докосва кожухчето й:
Ехаа, какъв скъп кожух си облякла! Колко струва, а?
.....................................................................................
Ето това се казва комплимент!

Аз още в поста написах, че няма да коментирам що за човек е той. Искам да наблегна и да подчертая как той схваща нещата (и такива хора като него). А това, което описваш в своя коментар не е така (поне за въпросния човек). Благодаря все пак за мнението. Уважавам го.