Добрият Уил Хънтинг (англ. Good Will Hunting, 1997) е американска драма на режисьора Гас Ван Сант (Gus Van Sant) по сценарий на Мат Деймън и Бен Афлек. Във филма участват звезди като Мат Деймън, Бен Афлек, Робин Уилямс, Мини Драйвър и др. Сюжетът описва проблемите на един младеж с изключителен интелект, но с много тежко психическо наследство от детството и трудните опити да му се помогне.

• Шон: Доверието е много важно както в отношенията, така и в клиничните ситуации. Защо доверието е важно при сваляне на бариерата с пациента? … Ако пациентът не ви се доверява, няма да е откровен. Терапията губи смисъл…

• Уил: Не ходя много по срещи.
  Скалар: Колко жалко за мен… Знаеш за какво говоря. И ти го мислеше.
  Уил: Не, няма такова нещо. Честно.
  Скайлар: Разчиташе на целувка преди раздяла.
  Уил: Не… Разчитах на чукане преди раздяла.
  Скайлар: Ха-ха.
  Уил: Е, ще се задоволя и с целувка.
  Скайлар: Колко благородно.
  Уил: Да, наистина се надявах на целувка.
  Скайлар: Да го направим тогава и да ни се маха от главата.
  Уил: Сега ли?
  Скайлар: Ами, да. Хайде.

• Шон: Никога не си напускал Бостън?
  Уил: Не.
  Шон: Ако те питам за живопис, ще ми разкажеш книгите, които си чел за Микеланджело. Знаеш много за него. Творчество, политически въжделения, връзки с папата, сексуална насоченост – изобщо всичко. Но не можеш да ми кажеш как мирише в Сикстинската капела. Не си стоял там и не си гледал онзи красив таван. Не си го виждал. Ако те попитам за жени, ще ми нахвърляш каталог от качества. Може и да си правил секс няколко пъти. Но не можеш да ми кажеш какво е да се събудиш до жена и да се почувстваш истински щастлив. Трудно момче си ти. Ако те попитам за войната, ще ми цитираш Шекспир: "Приятели, отново на оръжие сме призовани." Обаче не си и помирисвал война. Не си държал в скута си главата на най-добрия си приятел и не си виждал как те гледа в последните си мигове с молещи очи. Ако те питам за любовта, ще ми цитираш сонет. Но не си гледал жена с чувството, че си безкрайно уязвим. Не си усещал, че те разтапя с поглед. Че Бог е пратил ангел на земята, специално за теб и че този ангел ще те спаси от дълбините на ада. Не знаеш какво е да си нейният ангел, да я обичаш безкрайно и да си винаги до нея във всичко. … Не си понасял истинска загуба. Тя е възможна само когато обичаш друг повече от себе си. Съмнявам се, че някога си се осмелявал толкова да обичаш някого. Гледам те и не виждам интелигентен и уверен мъж. Виждам нахакан хлапак, но уплашен до крайност. … Ти си сирак, нали. И си мислиш, че аз мога да разбера трудния ти живот, какво чувстваш и кой си, защото съм чел "Оливър Туист"? Нима това те изчерпва? Лично аз не одобрявам такъв подход. Защо бих се срещал с теб, ако мога да го науча от книгите? Освен, ако не искаш да говориш за себе си, за това кой си. Тогава ще бъда наистина развълнуван. И ангажиран. Но ти не си съгласен. Ужасин си от това, което можеш да кажеш.

• Уил: Момичето е умно и забавно. Различна е от другите досега.
  Шон: Обади й се, Ромео.
  Уил: Защо? И да излезе, че не е чак толкова умна, че всъщност е достадна? За момента тя е съвършена и не искам да развалям това.
  Шон: Може би своето си съвършенство не искаш да разваляш?! Върховна философия! Така можеш да преживееш и живота си, без да опознаеш никого. … Сами избираме кого да пуснем в своя чудат малък свят. И ти не си идеален, мой човек. И нека ти кажа отсега: това момиче също не е идеално. Въпросът е дали сте идеални един за друг или не? Ето в това е работата. На това се гради интимността. Единственият начин да узнаеш е да се осмелиш да опиташ. А това няма да го научиш от стар приказливец като мене. И да го знаех, нямаше да го кажа на вчерашен хлапак като тебе.

• Скайлар: Все още сияя от победата.
  Уил: Наистина се пръскаш от щастие.

• Шон: В тежки моменти осъзнаваш онези хубави моменти, които не си забелязал.

• Скайлар: Мъжете нямат срам! Ако не мислите с онази си работа, действате от нейно име.

• Джералд: През 1905 г. много професори били отличени за изучаването на Вселената. Ала светът бил променен от 26-годишен швейцарски чиновник, който се занимавал с физика през свободното си време. Ако Айнщайн беше предпочел да пие с приятелчетата си, всички ние щяхме да сме изгубили.
  Шон: През 1960 г. един младеж завършва Мичиганския университет. Показва голяма математическа дарба. Работи по-специално върху хармоничните функции. В Бъркли е обещаващ доцент, но после отива в Монтана и зарязва всичко.
  Джералд: И кой е той?
  Шон: Тед Касински.
  Джералд: Не съм го чувал.
  Шон: Тими! Кой е Тед Касински?
  Барманът: Терориста с бомбите.

• Шон: Сам ли се чувстваш?
  Уил: Какво?
  Шон: Имаш ли си духовен другар?
  Уил: Дефинирай го.
  Шон: Който да е предизвикателство за теб.
  Уил: Имам си Чъки.
  Шон: Не, Чъки ти е като брат. Би легнал на шосето за теб. А аз те питам за някой, който докосва душата ти.
  Уил: Имам си…
  Шон: Кой?
  Уил: Много са…
  Шон: Назови ги.
  Уил: Шекспир, Ницше, Фройд, О"Конър, Кант, Поуп, Лок…
  Шон: Чудесно. Но всичко те не са живи.
  Уил: Не и за мен.
  Шон: Нямаш диалог с тях. Не можеш да общуваш с вече отишлите си от този свят, Уил.
  Уил: Не и без специални ароматни соли и нагревател…
  Шон: Точно за това говоря. Никога няма да имаш връзка, ако се боиш да направиш първата крачка. Ако виждаш само негативните страни. … Можеш да направиш всичко каквото искаш. Нищо не те спира. Какво те влече? Какво желаеш? Някои цял живот редят тухли, за да дадат шанс на децата си. … Погледни ме. От всичко намираш начин да се измъкнеш. Но ти задавам прост въпрос, а ти не можеш да ми дадеш отговор. Защото не знаеш.