Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2015 20:36 - Легенда за връх Райлово Градище в Люлин планина и село Люлин
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1973 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 24.12.2015 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image


image


Люлин е планина в Западна България, част от Завалско-Планската планинската система, включваща планините Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша и Плана. Разполага се западно от столицата София, над „равното Софийско поле” северно от международния път Е79, вилната зона Черният кос я разделя от планината Витоша, а ЖП линията София – Волуяк – Перник – от Вискяр планина. Условно самата планина може да бъде разделена от Бучинския проход на два основни дяла – Източен и Западен. В Източен Люлин попада и най-високата точка на планината – връх Дупевица, висок 1256 м., а най-високата точка в западния дял е връх Райлово градище със своите 1199 м. н. в. Интересна е легендата относно тази част от планината. Когато османските турци са атакували София и околностите – около 1383 година – селяни от днешното село Люлин тръгнали да се спасяват нагоре към върха, но били пресрещнати от турския аскер. Една възрастна жена, баба Църна, успяла да спаси живота си чрез предателство. Селото било погубено, а по долът потекъл поток от кръв и кости, откъдето местността получила името си „Кървав дол”. В последствие покореният народ решил да създаде българско село. То се появява в турските регистри от 1446 г. като село Райово или Райлово, село на раята. Оттам произтича и името на върха – Райлово градище – райлово, от рая, и градище – крепост. Баба Църна и потомците й се оттеглили далеч от другите българи и създала отделно село, кръстено в последствие на нейно име – Църнел. В последствие двете села продължават да си съществуват независимо едно от друго чак до 1961 година. На 06.09.1961 е обявено обединението на селата Църнел и Райлово в едно село на име Люлин, което по това време достига пика в своето демографско развитие – селото наброява над 3000 жителя според преброяването от 1956, докато днес там живеят едва 910 човека. 6 септември е официален празник на Съединението на двете села, а миналата година имаше и юбилейна половинвековна годишнина. По-съществени забележителности в днешното село Люлин са културният дом „Христо Ботев”, намиращ се точно на края на пътя за хижа Люлин, църквата „Архангел Михаил”, построена през 1821 г., както и съвсем новата църква, намираща се на последната спирка на пернишката автобусна линия 12 и осветена през февруари 2010 г. Източно от селото се намира и Люлинският манастир „Възнесение Господне”. Традиционни за селото са кукерските празници, които се провеждат на 13 и 14 януари всяка година, както и Лазаровден, когато лазарките обикалят около селото и пеят. Село Люлин се намира в подножието на хижа Люлин и връх Райлово градище. Самото село съм посетил само два пъти – на 26 юли 2009 и на 19 ноември 2011 и това, което ми направи силно впечатление е, че това е едно изключително поддържано и приветливо село. Последните 2 обекта съм посещавал много пъти. Хижа Люлин се намира на края на пътя, започващ от културния дом в селото, на надморска височина от 1040 м. За огромно съжаление нейната съдба никак не е радостна – изоставена е от повече от 20 години, разграбена е и под действието на капризите на времето е напълно ерозирала. Има идентичен вид с развалините от село Мала Раковица. Чешмиката, намираща се непосредствено пред нея, не работи вече поне две години. Районът около хижата е изключително замърсен и не се предприемат акции по въпроса. По-възрастните туристи с носталгия си спомнят времето, когато са спирали на хижа Люлин за чаша топъл чай, когато са отсядали, а по-младите няма как да научат, че това място е било подслон, почти луксозен хотел, намиращ се на много централно място, освен ако не са предварително информирани. Много големи инвестиции трябва да бъдат вложени в тази запустяла постройка, за да възвърне предишната си слава, но за целта трябва да бъдат инвестирани много средства. А ние нека се придвижим бавно към крайната ни цел – връх Райлово градище. Достигнете ли върха, няма да съжалявате за нищо – оттам се открива прекрасна гледка, обхващаща както източните части на Софийското поле, така и части от Перник, Банкя и съседни върхове в Люлин планина като Мелича/1170/ и Криви камик/1128/. За останки от крепост е трудно да се говори, но мястото си заслужава за пикник и най-добре е да отидете там и да видите!

Автор: Владимир Георгиев

image


image




Гласувай:
3



1. amor - ee strahotni
26.12.2015 21:26
snimii
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3523347
Постинги: 1093
Коментари: 2386
Гласове: 1832