която със любов си сътворих.

Понякога разпервам си крилата

и сбирам някой порив в нежен стих.

Вселената до тебе го доставя-

по атоми...по въздух, по вода...

Не бих могла и миг да те забравя-

посял си във сърцето семенца.

А аз с грижливост детска ги поливам

и вярвам, че във твоята душа

отглеждаш също малка цветна нива

от мигове, от страст и чудеса.

Опитах се във малка книжна лодка

да скътам свойто тръпнещо сърце

и нека със прегръдката ми топла

да те прегръща цялото море.