Постинг
24.09.2019 12:05 -
За истинската любов...
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2019 12:06
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 24.09.2019 12:06
Текстът не е мой, но искам да го споделя с Вас..
"Дядо ми откраднал баба, когато тя била на 18. Не точно я откраднал, а отишъл у тях; питал там ли е баща й, нямало го. Той я поканил да се оженят и понеже бил с приятели, а баба се притеснила да не го изложи пред тях, склонила, ей така, без една целувка си казали ДА. И живели нелек, но достоен живот. Родил им се син, после и внуци. И са ми обещали да играят хоро на моята сватба. И правнуци да гледат, защото аз вярвам в това как бабите и дядовците си гледат внуците, без крясъци, само с обичане, внимание и търпение. Ето, аз съм отгледан от тях. На 3 баба ми ме водеше в библиотеката, а дядо ми само се чудеше как да ме вземе от библиотеката, за да ме заведе на стадиона. И да, може до ден днешен да изпитвам панически страх от течението, и да съм малко манджия, и да предпочитам супа топчета пред октопод, но това е, защото не сте яли такава не-ре-ал-на супа, а и през 94-а октоподи в Перник нямаше.
И ви пиша всичко това, защото баба и дядо днес празнуват 60 години от онзи ден, в който минали под венчилото. И ги чух преди малко: дядо ми се обръснал в 6 сутринта, както прави всеки божи ден от векове. Излязъл, в 7 на масата имало букет, а сега баба с разтреперен глас ми сподели, че отиват на ресторант и се чуди коя рокля да си облече. И я питах дали е щастлива, а тя ми отговори, че не познава щастието извън дядо.
Толкова за голямата любов.
-Илиян Любомиров
"Дядо ми откраднал баба, когато тя била на 18. Не точно я откраднал, а отишъл у тях; питал там ли е баща й, нямало го. Той я поканил да се оженят и понеже бил с приятели, а баба се притеснила да не го изложи пред тях, склонила, ей така, без една целувка си казали ДА. И живели нелек, но достоен живот. Родил им се син, после и внуци. И са ми обещали да играят хоро на моята сватба. И правнуци да гледат, защото аз вярвам в това как бабите и дядовците си гледат внуците, без крясъци, само с обичане, внимание и търпение. Ето, аз съм отгледан от тях. На 3 баба ми ме водеше в библиотеката, а дядо ми само се чудеше как да ме вземе от библиотеката, за да ме заведе на стадиона. И да, може до ден днешен да изпитвам панически страх от течението, и да съм малко манджия, и да предпочитам супа топчета пред октопод, но това е, защото не сте яли такава не-ре-ал-на супа, а и през 94-а октоподи в Перник нямаше.
И ви пиша всичко това, защото баба и дядо днес празнуват 60 години от онзи ден, в който минали под венчилото. И ги чух преди малко: дядо ми се обръснал в 6 сутринта, както прави всеки божи ден от векове. Излязъл, в 7 на масата имало букет, а сега баба с разтреперен глас ми сподели, че отиват на ресторант и се чуди коя рокля да си облече. И я питах дали е щастлива, а тя ми отговори, че не познава щастието извън дядо.
Толкова за голямата любов.
-Илиян Любомиров
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
