Когато пораснах разбрах, че не е точно така. Когато пораснах разбрах, че тези неща не са важни. Не са ценни. Когато пораснах разбрах, че нуждите ми са съвсем прости и хвърковати. Стига ми да знам, че го има - не физически, а със сърцето си. Стига ми да знам, че живее живота си по начина, по който той иска и намира за правилен. Че е себе си и прави нещата, които обича - макар те не винаги да са и моите неща. Това ме прави щастлива и дава простор на моя полет също. Стига ми да знам, че където и да се намира ще бъде тук, за да ме хване, ако падам. Ще бъде най-големият ми фен, най-големият критик, най-силното вдъхновение, най-сигурната опора. Ще бъде мек с тишината ми и строг, когато губя контрол.

Когато пораснах разбрах, че имам нужда от прости моменти със сложен човек - да има винаги какво да си взимам и какво да му давам.

Взето от ФБ