Недей заспивай още. Вън ръми.
А аз и ти сами сме в мрака.
Тъга прозира в моите очи,
но пак копнея да се любим бавно.

И нека слушаме... Дъждът вали,
дано измие всичките предели,
които ни разделят и боли,
а болката сподавяме във нежност.

Прегръщай ме. След малко ще заспим.
По клепките ще натежи умора.
До теб съм още. Лудост е дори!
Дъждът отнася всичката тревога...

 Maria Ilieva