Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02 17:11 - 7 турски думи, с които трябва да внимавате
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 206 Коментари: 0 Гласове:
8



 Двама рибари – турчин и българин – отишли заедно на риба. Минават час, два, а риба няма. Изгряло слънцето, покачило се по небосклона, станало жега, мухите почнали да хапят… и пак ни риба, ни дявол.

Накрая турчинът не издържал, хвърлил въдицата на земята и казал на българина:

– Хайди гиделим!

Българинът озадачено отвърнал:

– Какво ще делим бе, нали нищо не хванахме!?

 

Разбрахте ли къде е смешното? Ако не сте, обясненията няма да помогнат – щом се наложи един виц да бъде обясняван, смешката се изпарява моментално. И все пак – хайди гиделим на турски означава буквално хайде да (си) ходим. И аз не разбрах вица първият път, когато го чух от дядо ми. Дядо обаче поназнайваше някой лаф на турски и намираше вица за убийствено смешен.

Случваше се по-нататък да изпадам в подобни ситуации с балканци, в които недоброто познаване на езика им предизвикваха подобни неловки ситуации. Някои далеч по-смущаващи от това да не схванеш виц. В действителност, със съседните народи съжителстваме от векове и езиците ни са обменили немалко думи и фрази. Понякога обаче думи, които бихме използвали спокойно в приятелски разговор с българи, могат да изиграят лоша шега в разговор с чужденци. И обратното. Затова тук съм подбрал няколко думи, които избягвам да използвам, когато говоря с турци, или които не ме притесняват, когато ги чуя от турци (макар и на български да имат по-друго значение).

 

Пич (тур. piз)

Дума №1 в списъка ми. На български тази дума има няколко значения. Най-разпространеното днес е мъжкар; готин човек, на когото може да се разчита – всички сме я употребявали поне веднъж в този смисъл. Думата обаче има и друго, по-остаряло значение, каквото например виждаме в следното изречение от един софийски вестник от 1894 г.: „За военен министр да се назначал някой казак, защото досегашните български министри били пичове…“. Със сигурност министрите не са готини хора, а в случая пич има значение на развратник, мръсник, уличник. Подобно значение има и в съвременния турски. Затова внимавайте да не наречете някой турчин пич – ако не знае български, ще ви разбере погрешно. После върви обяснявай какво пише в речника…

 

Минет (тур. minnet)

Мдаа… Действието, което разбираме под това съществително, в български е описвано с богата палитра от евфемизми: романтичната френска любов, описателното италианско фелацио и т.н. Според една теория думата идва от френски minette, което в съвременния френски означава буквално малко женско коте. И така докато един ден представите ми не бяха разбити, когато приятелка от Турция ми обясни, че винаги си спомняла за ръководителя на дисертацията си с минет. След кратко объркване изяснихме, че думата идва от арабски (منت) и означава ни повече, ни по-малко от благодарност. Оказа се и че минет се използва като собствено име. Е, аз претендирах, че никога не съм чувал тази дума и оставих приятелката в блажено незнание за българското значение. А само етимолозите могат да кажат какъв точно е произхода на думата. Дотогава не се шашкайте, ако срещнете туркиня с това звучно име.

 

Манаф (тур. manav)

Подобен случай, само че в час по турски език, когато още сричахме а-то и б-то. Думата е диалектна, та се оказа, че колегите нямат представа какво означава на български. В случай че и вие не знаете, представете си гей двойка. Единият от партньорите е пасивен, а другият – активен. Манаф идва да обозначи тъкмо активния партньор. А на турски означава продавач на зеленчуци и плодове – можем спокойно да я използваме, за да посочим хорицата, които продават на сергиите до площад „Славейков“. Не пред самите тях, моля.

 

Балък (тур. balık)

Любима дума на Христо Стоичков – глупав, наивен човек (не Стоичков, думата означава това). На турски означава риба. Причината за българското значение може би се крие в леснината, с която рибите се ловят; можем да си припомним и подигравателното шаранлапнишаран и др. Познатите ми турци винаги са се учудвали на тази аналогия и креативността, с която българският е изменил смисъла на тази дума.

 

Ибрикчия (тур. ibrikзi)

2005 г. Братя Мангасариян изпяха хитовото парче „Бай Мангау“. Покрай всичко друго, от текста се разбра, че Бай Мангау е и „на султана ибрикчията“. Думата произлиза от персийското ибрик – съд за поливане при миене – и наставката чи, обозначаваща деятел; т.е. човек, който полива с ибрик. Поливането с ибрик се върши при миене преди ядене, молитва и прочее, и думата е запазила тъкмо този широк смисъл в съвременния турски. В българския обаче – както в песента на Братя Мангасариян – тази дума отразява едно конкретно миене, а именно на задните части след изхождане (в случая задните части на султана). В този смисъл тя е мръсна дума за нас, но ще трябва да направите уточнения пред турските си приятели, ако по случайност тя се появи в разговора помежду ви.

 

Чекиджия (тур. зekici)

Отново обида на български – обръщение към мъжете, които прекаляват със самозадоволяването. По аналогия може да бъде използвана, за да замести неудачникнекадърник, т.е. мъж, който не може да свърши нищо като хората. Думата идва от чекия, сгъваемо джобно ножче, отново плюс наставката за деятел джи. Връзката с обидното прозвище в български може би идва от движението, което се извършва при рязане с ножчето и което напомня на онова, другото. В турски обаче думата има по-различна история. Чекия (зekiзakı) също означава сгъваемо ножче, като тайната се крие в глагола зekmek (корен зek, частица за инфинитив mek), в случая дърпам. Т.е. ножчето се издърпва, за да се разгъне. Този корен е богат на смисли и се намира в състава на много думи, включително и на звуково идентичното с българското чекиджия – зekici. Когато се използва за човек, то означава който дърпа, привлича вниманието; хваща окото. Или накратко хубав, привлекателен. Представете си изненадата ми, когато са ми казвали на турски, че съм чекиджия (турците не са пестеливи на комплименти!).

 

Сиктир ( тур. siktir)

Ако вече ви е омръзнало от глупости, тук е момента да кажете ай сиктир и да затворите страницата. Преди да го направите обаче, нека да изясним какво се съдържа в този израз. Сиктир е съставено от глагола sikmek (корен sik, частица за инфинитив mek), означаващ извършвам полов акт, съвкуплявам се. Частицата tir обозначава онова, което лингвистите наричат причинителен залог – правя така че нещо да се случи. А целият израз siktir е в подчинително наклонение. Ако пресъздадем цялата тази граматическа каша в едно словосъчетание, то би звучало по следния начин: отиди да направиш така, че да се съвкуплиш или по-кратко ходи се … [таковай]. Това е значението в съвременния турски. На български пък ние използваме този израз, за да покажем изненада, удивление, досада, раздразнение… Но внимавайте в каква компания го използвате, за да не ви счетат за простак.

Автор: Никола Раковски

––

При съставянето на този материал бяха използвани Речникът на българския език на Института за български език към Българската академия на науките (можете да го намерите ТУК) и речниците на Института за турски език към Висшия институт за култура, език и история „Ататюрк“ (достъпни са ТУК). Разбира се, академиците изглежда изпитват неудобство към някои жаргонни думи и не ги включват в своите речници, така че за някои от думите се обърнахме към www.seslisozluk.net и www.bgjargon.com.
Мариал:
shorturl.at/huBLU




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2734727
Постинги: 990
Коментари: 2340
Гласове: 1604