Двайсти или двестни.
В стара къща с мъничка веранда.
Да е вечер, между 8 и безкрая.
Да бъдем в стаята със скъсани тапети, от тавана да виси крушка (оголена, единствено по жици), без абажури, без мокет.
Да ухае на липов чай или пък ментов, сушени плодове и сладко от череши.
Да бъда сгушена до теб, без грим, без дрехи - само по чорапи (плетени може и пришити).
Да виждам отразения си образ в твоите очи.
Да мълчим до 10 и след това до следващия месец." 🧡

- К.С.