Есента своя жълт килим постла,

Топъл дъжд тихо заваля...

Своя валс танцуват шарени листа,

Лястовици на юг отлитат с разперени крила...

Засмяно момиче по пътечка планинска върви,

Железнишка река край нея ромоли.

Облаци се скупчват, небето се смрачи,

Но времето настроението й не ще помрачи.

Сред тъмната, безлюдна гора,

Тя вълшебна полянка съзря..

Огнище, зелена тучна трева....

Ето, Слънчо се показа и огря.

Момичето се усмихна, лицето й засия.

Развълнувано пристъпи към полянката тя,

Легна, затвори очи и се размечта,

Нежна магия сърцето й обля.

Навярно в душата й се е настанила Любовта!