Не мислих да го публикувам за това започнах по този начин , ако на някой не му харесва , негов проблем , извинявам се предварително за правописните и пунктоационните си грешки , просто изпитах нужда го напиша а не да показвам знания по български, и ако тя някой ден го прочете.. искам да знае че дори на другия край на света да съм ще се върна за нея и ако трябва ще мина и през ада …

Ха така пак съм аз , и пак пиша тук , но надали някой ще го прочете, това ще е част от онези неща който съм написал и никой не е чел преди малко повече от година писах за едно момиче което ми е симпатично и ми е хванало окото .. и какво стана това момиче се превърна във най – хубавото нещо което ми се е случило … от 3 дни в главата ми има един спомен, още не се бяхме запознали, учехме и двамата в климента една сутрен отивах на училище и кой да видя .. спря един бял фолцфаген 2 и тя слезе и заведе сестра си на градина от там продължи към климента .. тогава видях това момиче за пръв път, тогава не осазнавах от каква важност ще бъде това момиче за мен и за моето ежедневие и за моя живот,но още тогаво проумях че тя е някак си специална ..след това събирах смелост известно време да се запозная с нея … но уви знаех я само по физиономия , нищо повече.. и имаше един от великденските базари в климента и тя носеше цветя, а ние както винаги бяхме изгонени от час и бяхме пред вратата тя мина а аз се направих на идиот и я попитах ‘’момиченце може ли едно цвете’’ тя ме погледна странно в първия момент, усмихна ми се и ми даде , не съм запознат с цветята но мисля че беше лале .. червено при това , да и така започна моята приказка, моята история на живота ми , моят романс , малко след това пойсках скайпа и от едно момче от нейния клас и той ми го даде .. така се зазнахме.. така започна нашата история, преди толкова много време ..преди 3-4 години , и никой от нас не знаеше какво ще стане по между ни , никой от нас не знаеше какво ще се получи , никой от нас не знаеше как ще се получат нещата , дори не подозирахме че ще имаме връзка, и двамата се харесвахме и го знаехме макар и до ден днешен да го крием , но тогава в онези дни така и не си го признахме .. мина се известно време писахме си един два пъти във фейсбук но нищо и минаха се 2 години и излязохме 1 път , беше приятно говорихме си , обсъждахме някакви маловажни неща след 1 седмица излязохме от ново , не помня всичко но помня как я целунах по бузата няколко пъти , как я гъделичках по краката, каза че не харесва еминем, защото е бил прекалено комерсиален , и че много се харесваа Барни от’’ как се запознах с майка ви’’, в момента зад гърба ми дават сериала по телевизията и просто се сещам за това ..е вечерта тръгнахме малко или много изпитвахме старата тръпка от преди време един към друг .. беше невероятоно , колкото не си подхождахме толкова и си подхождахме .. и двамата знаехме какво започваме , че или няма да бъде дълго и продължително или ако бъде ще бъде унищожително .. времето минаваше ден след ден , всичко започваше да се задълбочава , всеки ден я чаках в езиковата , виждахме се , взимах чантата и , целувах я , прегръщах я силно и тръгвахме минавахме по един и същи път, споделяхме си как е минал деня ни , смеехме се заедно, прекарвахме си добре всяка секунда , докато се видим в 1 и 20 или 12 и 30 и докато се осетим беше станало 4.. а тя всеки път ми казваше ти го правиш нарочно усмихваше се , целуваше ме и си тръгваше , един път бяхме в градската още в началото може би първата ни седмица заедно и седяхме говорихме си когато я докосвах изпитвах тази тръпка която не съм изпитвал никога до сега сякаш не искра сякаш имаше цял огън по между ни .. и сякаш с всяка целувка и прегръдка огъня порастваше и порастваше , но никой не предвиди че огъня ще прерасне в голям пожар и ще ни погълне по пътя си .. след това просто както тя описа следващата седмица вместо ние да гледаме филма той гледа нас , целувахме се прегръщахме се и записвахме видео в аск.. беше много хубаво .. нещата започнаха да стават по сериозни започнахме да прекарваме по повече време , да си пишем повече съобщения дойде времето да си кажем обичам те, чувал съм го много пъти от много момичета , но няма нищо общо с нейното обичам те, когато го чуех от нея сякаш чувах ти спечели 500 милиона .. честно казано сега точно в този момент съм готов да дам тези 500 милиона само за да мога да и кажа колко я обичам да чуя обичам те и да усетя докосването и по лицето ми , силната прегръдка след това и когато се отдръпне да видя как тя продължава да бъде със затворени очи още няколко секунди .. мина се първият месец и всичко беше наред беше добре бяхме щастливи не се бяхме скарали и веднъж.. ноември също беше хубаво .. помня един път беше петък и аз я питах искаш ли довечера да излезнем и тя каза ‘’после ще ти кажа като мама се прибере’’ и точно аз си тръгнах и тя също и получих смс ‘’излез с приятелите ти няма да мога и умната обичам те’’ аз и отговорих ‘’добре ако не е умната ще бъде русата и аз те обичам’’ а тя ми отговори ‘’ти гледай аз да не я набарам тая русата’’ .. беше ..беше хубаво .. всяка вечер когато легнех имах смс лека нощ, или ако нямах и пишех аз и до 2 минути имах своя отговор, а сутрин понеже ставаше доста по рано от мен като се събудех имах добро утро какво правиш обичам те .. , беше средата на ноември един ден аз трябваше да остана до 2 в механото и пак беше петък и тя дойде да ме изчака беше с 13-ката дойде и тръгнахме отидохме до нас да си взема пари и седяхме и си говорихме помня в тоя ден като ми каза че бившия и е 10 години по голям от нeя аз как изперках но точно тогава аз проумях че съм специален за това момиче защото при положение че е била с 10 години по голям и той я е наранил и тя въпреки това беше с мен означаваше че аз знача нещо за нея и знача прекалено много ..една вечер аз просто си лежах на дивана и не правех нищо и получих смс от непознат номер ‘’Петре бременна съм от теб’’ не знам всеки друг би се паникьосал или нещо такова мен не ми пукаше просто отговорих на смс и това беше , след няколко дни и казах и в последствие разбрах че това е било тест за доверие от нейна страна да види дали може да ми вярва, ако съм и кажел е можела да ми вярва а аз и казах нямаше какво да крия нещата станаха още по хубави тогава… и тогава след броени дни се скарахме за пръв път и то за някаква дреболия аз бях бесен  и в момента в който видях това прекрасно същество да плаче просто абсолютно всичко преминаваше но само това виждах как по прекрасното и лице се стича една сълза..и след нея втора.. това просто ми подейства като не знам просто помна как я прегърнах и я успокойх но после се чувствах чувствах се смазан .. чувствах се като копеле ..натъжавах момичето което ме праваше щастлив и оправяше смисъла на деня ми даваше ми повод да се събудя сутрин, и да си легна вечер, .. декември месец започна някак си различно .. не знам защо беше напълно обикновен месец но покрай всички настроения покрай празниците и ние бяхме различно настроени вече беше студено и си спомням как тя беше със зимното си яке и аз постоянно разкопчавах колана му , не защото ми доставяше удоволствие просто защото чувах свещенната убида за нея тапанар помня когато точно беше завалял сняг и ние обирахме от колите и се целехме един друг и нещо тя ме оцели по така и аз просто взех една топка и я намуших под дънките , докато не се стопи цялата не и дадох да я махне и после сякаш се беше напишкала и я базиках а тя просто ме гледаше с онзи блякък в очите ..точно преди най добрия ми приятел да замине за гърция си пишехме смс-и с нея и аз и написах че искам да бъде майка на децата ми и да носи фамилията ми а тя написа че с удоволствие и огромно желание ще бъде майката на децата ми и ще носи фамилията ми след години , в този ден аз плакахq плаках не от това че съм тъжен а от това че аз намерих момичето което ме допълваше, намерих сходното си сърце с моето…беше няколко дни преди коледа и точно когато разбра че когато правихме секс за пръв път бях махнал презерватива тогава каква война настана хем беше забавно , хем някак си ми беше приятно защото тя ми викаше не някоя друга а тя .. и някак си просто когато бях с нея други момичета не ми трябваха .. не ми трябваше нищо друго просто време с нея , на 21 декември когато света трябваше да свърши ние бяхме пред блока на Михаела и аз просто не исках да я пускам исках ако найстина света свърши да остане вечно моя и да съм я прегърнал докато всички умираме защото само така щях да умра с усмивка.. на 26 декември направихме точно 2 месеца излязохме и отидохме в лавацата седяхме си тя ме беше прегърнала аз си бях легнал на нея и се чувстваш сякаш вече имам всичко това което ми трябваше да бъда щастлив всичко това което можеше да ме направи най щастливото копеле на света .. ии след 4 дни точно на 30 декември ние щяхме да заминаваме с приятели да празнуваме и човек аз просто адски много исках да я видя нямаше да съм в града за 3 дни и някак си без нея щях да откача тя беше на мтел аз на глобул дори нямаше да има как да се чуем и видяхме се тя беше някак си толкова по щастлива от попринцип като я видях бяхме с Илия и първата ни работа след като я забрахме беше да вземем 1 карта на глобул за да има как просто да я чуя защото как щях да издържа 3 дни без нея .. след това отидохме у Илия той беше на компютъра ние си лежахме тя ме драсскаше по врата а аз се пробвах да я гъделичкам тогава за пръв път имаше близак до мен човек на 2 метра от мен а той говореше а аз не чувах, имаше толкова много неща в стаята а аз виждах само нея, виждах само сините и очи който ме гледат , усещах само нежните и устни който ме целуват и чувах само думите ‘’обичам те слънце’’..всичко друго оставаше на заден план всичко друго беше излишно .. но уви няма нищо вечно дойде момента в който телефонат ми звънна и аз трябваше да тръгвам към центъра тя дойде с нас до тортата минахме ядохме и ние с Илия тръгнахме а тя тръгна към вкъщи може би още не бяхме стигнали на хижата и с нея проведохме първия си разговор, аз толкова много исках тя да бъде там че ако трябваше щях да хода пеш до там, щях да я нося на ръце, дори бях готов да я отвлеча.. не сериозно бях готов да я отвлеча стига да ми беше казала искам да дойда с теб .. тогава на нова година когато се изпонапихме, тя ми каза че има момчета при нея и аз в първия момент откачих бях пил и направо превъртях исках да говоря с тях и я накарах да ми даде единия и до ден днешен тя си мисли че аз не знам че тя просто си преправи гласа и аз говорих с нея ..след 12 часа се панапихме още малко и приятелите ми и пяха умна и красива , любимец 13 и още какви ли не песни и точно тогава, по телефона я попитах за пръв път искаш ли да станеш моя жена искаш ли да се омъжиш за мен, и отговора и знаете ли какъв беше , отговорът и беше да .. в този ден всичко посрещаха новата 2013 година аз се радвах и пиех за това че разбрах че момичето което обичах до полуда ме обичаше точно толкова колкото и аз нея ..13 дни след това тя имаше рожден ден .. спомням си само как излязох от нас и през целия път не можех да сваля усмивката от устата си , отидох пред тях точно в 5 часа без 3 минути а тя слезна в 5 и 5 и просто ми се метна на врата ,  целуна ме , честитих и подарих и подаръка тя каза че много и е харесал след това забрахме михаела изчакахме другите и приятелки и отидохме в холивуд тогава за пръв път мен не ми пукаше че съм с приятелките и , не ми пукаше че не ме харесваха , че аз не ги харесвах тогава беше ми все тая за мен беше важно че принцесата ми беше щастлива в този ден … зимата беше точно в средата и всеки ден беше по студен от другия външно замръзвах а вътрешно вътрешно бях във своя рай .. вътрешно не ми пукаше дали вън е минус 15 или 35 градуса нямаше значение за мен .. и всеки ден , всеки ден бяхме пред блок 54 не съм сигурен за цифрата но мисля че беше този блок, всеки ден гледахме колите и говорихме всеки ден тя беше сложила ръце на раменете ми и ме гледаше в очите .. не съм сигурен кой месец беше точно но помна че нещо нямаше настроение беше получила 2 по немски и класната щяла да звъни на майка и отидохме да пием кафе в космополитан седяхме на сепарето тя беше някак странна и тогава какво стана дума на тема ревност и аз и казах че съм много ревнив а в интерес на истината за всички тези месеци не я бях изревнувал и веднъж защото знаех че това момиче ме обичаше и беше само мое .. седяхме и видях как пише смс ‘’кажи на тодор че няма да мога’’ мисля че това беше името на момчето когато я попитх тя ми каза че я е помолил да иде у тях да му помогне по немски хем се ядосах но пък и хем бях радостен , тя му отказа и осатана заедно с мен в кафето вместо да иде при него .. тя избра мен отново преди всеки друг .. след това се скарахме и както винаги нашето скарване продъжи не повече от два часа защото след това веднага се потърсихме веднаха се извинихме един на друг и нещата продължиха по старо му , нямше проблеми нямаше грешки нямаше нищо .. спомням си сякаш беше вчера как тя слагаше студените си ръце върху врата ми и аз изтръпвах целия и тя го праваше само за да ме дразни а аз просто изпитвах по голямо щастие от колкото дразнене .. тагава се случи да отида 2 дни до гарата до старата работа на баща ми защото не беше в града и тогава тя ми каза ако идеш още един ден ще се разделим аз знам че ти ходиш при друга.. а аз дори не бях помислял за друго момиче от както бях със нея не си се представях със друга просто .. никоя друга нямаше нищо общо с нея с нейната усмивка с нейната красота с нейния чар .. след това дойде доста труден и дълъг период от връзката ни беше началото на март месец валеше а аз трябваше да остана до 2 в механото а тя свършваше в 12 и 30 казах и да се прибере няма смисъл да ме чака на дъжда и че аз ще отида след това да я видя тогава си говорихме и тя ми каза че ще излиза с едно момче , аз откачих превъртях опитах се да запазя спокойствие и успях пред нея след това изпотроших всичко пред очите ми докато се пребирах.. и след това точно това момче беше започнало да и пише от друг профил първият път когато видях песен на стената и нищо, вторият ден нищо ,но на третия ден се ядосах започнах да се държа като задник започнах да се карам с нея .. и то не ден, не два, не три.. 3 седмици .. за 3 седмици дали имаше 2 или три дни в който аз не се скарах с нея а не осъзнавах какво правя какво правя със това толкова прекрасно нещо което имахме със това което беше по между ни .. и дойде точно първи април .. една от най – черните дати в живота ми .. скарахме се , аз се ядосах и излязох с 1 приятел казвах си че ще премине всичко след нещата който си казахме в този ден аз си помислих че просто ни трябва една вечер в която да премислим за да започне всичко по мужду ни сякаш отначоло за да не се караме .. но уви прибрах се включих фейсбук и какво да видя .. тя беше поискала да се разделим .. аз.. аз .. аз не можех да взема решение .. разревах се .. разревах се като малко дете , цяла вечер не спрях да плача, цяла вечер не спрях да се мразя .. и си мислих че след ден два ще се съберем полагах усилия показвах чувства дори плаках за пръв път пред нея но просто не успявах да си я върна… отказах се .. защото забелязвах че я наранявам повече от колкото я правя щастлива и след това започнахме да си пишем от време на време в седмицата по 1 път  всеки път в който тя ми пишеше а аз се държах като идиот и исках да и кажа колко я обичам но се опитвах да се здържа се мразих когато ми пишеше а аз трябваше да излизам ми се искаше да кажа майната му на всичко ще си пиша с нея .. но не можех да приема факта че просто не мога да я имам отново .. беше точно 30-ти април бях пебеснял и и писах пойсках истинския профил на момчето заради което стана всичко тогава в този ден аз го направих зарезил тогава в този ден сякаш ако ми беше пред очите щях да го убия по най – безмилостния начин .. и дойде 18-ти май … рожденният ми ден… беше събота беше учебен ден … получих много смс-и и пожелания но едно изпъкваше едно беше специално .. едно беше невероятно .. то беше от нея.. беше от момичето на мечтите ми .. и след месец и половина разделени аз прочетох най – върховното нещо след пожеланието накрая пишеше обичам те , сигурно 15 минути седях и си гледах телефона просто и не можех да събера думи да опиша чувството и все още не мога… след това пих малко и и се обадих обадих и се и пих още малко казах и всичко което чувствам и точно тогава в 3 часа сутринта аз бях пред тях може да не я видях за много ,може и само на прозореца но я видях .. усмихна се.. поговорихме още малко , залитнах на ляво, залитнах надясно и продължих .. а точно 1 седмица преди това старата и класна ме попита какво става с нея и аз казах че не знам защото сме разделени и тя пита кога и аз казах от месец и малко тя каза защо не се съберете а отговорът ми беше че просто мина прекалено много време и едва ли е възможно но ето че беше .. тя ме обичаше и беше въможно събрахме се , всички други проблеми се губеха .. всички други неща се губеха беше важно само това че аз отново съм с нея… след няколко дни баща ми едвам не умря в ръцете ми , по цял ден седех и мислех как е , какво му има .. дали ще се оправи.. и идваше момента в който тя идваше при мен и аз забравях забравях за всичко чувствах се щастлив бях притеснен но вече не чак толкова имайки предвид че тя е там до мен .. и че ме подкрепя с каквото и да се захвана и каквото и да направя ..но ето че след време започна малко по труден период за нас ,изгубих доверието си във нея , не всъщност имах и доверие , но се притеснявах .. чувствах стах за връзката ни .. този период беше към 2 месеца ..пречеше ни , но останахме заедно , на няколко пъти за малко да я изгубя отново .. заради едно и също нещо..заради един и същи скандал всеки изминал ден се карахме за това .. датата стана 20-ти август тя беше тренирала предния ден и имаше мускулна треска и просто не и се излизаше една ходеше а аз настоях да се видим тя ми каза не че не искам но просто нямам сили , аз не приех не за отговор качих се на колелото и тръгнах към селото и .. стигнах и там.. точно там .. скарахме се за това че съм отишъл тя се разплака и ми каза искам да се разделим по телефона аз откачих пойсках да се видя с нея тя дойде до училището там и седяхме и плакахме заедно и говорихме .. и не стигнахме до никъде следващите 9 дена бяха много трудни защото знаех че откажа ли се няма да имам възможността да я нарека мило , слънце, бебе и как ли още не .. не се отказах и точно на 29-ти се събрахме точно до 10-ти всичко беше идеално след това аз исках да разбера подробностите около една стара история и от там се скарахме опитах се да ги приема но това искаше време беше болезнено и нямаше как да го приема за 1 ден .. и точно на 3-тия ден тя пойска да се разделим и излезе с друго момче само за да ме издразни защото я ревнувах в последно време без основание .. вечерта се събрахме но искаше малко време без да се виждаме да си контактуваме но да не се виждаме за да си почине искаше 1 седмица 1 шибана седмица която аз не и дадох и продължих да упорствам , колкото повече опорствах толкова повече я отказвах  аз както винаги се чувствах смел чувствах се сигурен в себе си и и казвах ще видиш ще сме заедно , и така и мислех колкото и тъпо да звучи аз повярвах на едни нейни думи , ако цветето премине моста от другата страна и го видим значи има надежда за нас…и то премина .. цветето премина а ние продължихме аз да настоявам а тя да ми отказва .. казваше ми че не е щастлива вече с мен .. че нещана не се получават , но аз просто я познавам и нея и характера и знам че тя е такава че пред всеки ще се държи по мъжки от мен, но само когато остане сама ще запллаче и ще си пусне песен в която се пее за раздяла,но ще се пее и за чувствата който ги има .. от 1 седмица сме си писали 2 пъти , не мога до упорствам вечно колкото и да обичам това момиче , толкова и не мога да я наранявам опорствайки , защото последният един месец аз бях глупакът който когато се ядоса направи някоя глупост и тя дори да е била решена да се върне защото го имаше и този период по едно време аз я отказвах от себе си.. и до сега всеки ще се е замислил защо по дяволите чета това, или защо по дяволите го е написал причината не е че искам съжаление или състрадание .. причината е че точно днес.. точно преди 1 час и 29 минути ние с това момиче трябваше да направим 1 година от както тръгнахме .. точно на 26 окт. 12.г. ние с ния с нея тръгнахме аз все още съм готов да дам всичко за нея , все още съм готов да умра дори за нея , и все още съм готов да направя всичко възможно за да си я върна.. тъпо звучи  .. но това е аз просто я обичам идилията ни се обърка приказката ни не получи своя щастлив край .. но няма как да знаем за вбъдеще може би след време тя отново ще бъде моя и ще бъдем завинаги заедно .. а аз си честно казвам кълна се в Господ , ако това момиче ми даде моят последен шанс аз ще бъда перфектен с нея, защото когато се ядосам права само глупости и говоря само такива , а даде ли ми моята последна въможност никога няма да у пусна да си тръгне …