Трети урок-никога не забравяй тези, които служат! 

В дните, когато сладоледените мелби струваха много по-малко, едно десетгодишно момче влязло в бара на хотел и седнало на една маса. Сервитьорката му донесла чаша вода.

„Колко струва една мелба?”-попитало момченцето.

„Петдесет цента,” отговорила сервитьорката.

Малкото момченце извадило ръката от джоба си и започнало да брои монетите в нея.

„А колко струва една обикновена топка сладолед?” попитало то.

По това време много хора чакали за маса и сервитьорката започнала да става нетърпелива.

„Тридесет и пет цента”, малко грубичко му отговорила.

Момченцето отново преброило монетите си.

„Ще си взема обикновен сладолед”, казало то.

Сервитьорката донесла сладоледа, сложила сметката на масата и се отдалечила. Момченцето изяло сладоледа си, платило на касиера и си тръгнало… 

Когато сервитьорката се върнала, започнала да бърше масата и внезапно се разплакала. На масата, поставени на чисто до празната чинийка от сладолед имало две монети от 5 цента и 5 пени (монети от един цент)…

Разбирате ли, той не могъл да си поръча мелба, защото трябвало да му останат достатъчно, за да остави бакшиш на сервитьорката…