Когато обичаш някого, ти го чувстваш като част от себе си. Твоето сърце принадлежи на него, а неговото - на теб. Ти виждаш света и всичко, което те заобикаля през неговите очи. 
Когато усещаш, че губиш своята любов, сякаш от тебе се откъсва късче плът. Усещаш много голяма празнина. Губейки любовта си, сякаш губиш зрението си, мирогледа си. Няма да виждаш света през неговите очи. И всичко е мрачно и сиво. 
И улиците, по които си минавал, местата които си посещавал преди, хората , които си виждал са ти се стрували весели,усмихнати, лъчезарни. Сега същите тези улици, места и хора сякаш са омагьосани и са загубили блясъка си, сега те са застинали на едно място, времето е спряло  . Чувстваш се сам , крещиш, викаш, но няма смисъл. Няма кой да те чуе...единственият човек, който би могъл да те разбере... вече го няма!

явно си постоянно влюбена. това вече е диагноза, но всички чакаме да се разболеем