Да даваш, когато има значение

Преди много години, когато работех като добровлолец в болница, се запознах с едно малко момиченце, на име Лиза, която страдаше от рядка и сериозна болест. Единственият й шанс да се възстанови, изглежда беше да й се прелее кръв от пет годишния й брат, който по някакво чудо беше оцелял след същата болест и беше развил необходимите антитела за борба с болестта. 

 

 

Лекарят обясни ситуацията на малкия й брат и попита момченцето дали би се съгласило да даде кръв за сестра си.

 

Видях, че то се поколеба само за момент преди да си поеме дълбоко дъх и да каже, „Да ще го направя, ако това ще я спаси”.

 

 

Когато започна преливането, то лежеше в леглото до сестра си и се усмихваше, както всички нас, виждайки как цвета на лицето й се възвръща. После неговото личице пребледня и усмивката му изчезна.

 

Той погледна лекарят и попита с треперещ глас, „Веднага ли ще започна да умирам?”

 

 

Понеже било толкова малко, момченцето не разбрало добре доктора, когато му обяснявал за преливането. То си било помислило, че ще трябва да даде цялата кръв на сестра си, за да я спаси. И все пак се съгласило!

Не мога да повярвам, че на 5 г може да има такъв поглед на живота това дете...

понякога от едно малко дете колко неща могат да научат възрастните...
мъдри са децата,защото са с чисти души и по тази причина близо до бога.