Невинна съм някак и много наивна –
в късметчета вярвам, в кафе и съдба,
на сънища, в знаци, в съдбовните гривни,
с които закичвам на залез деня. 

Обичам да вярвам! И вярвам безмерно
в приятелство, в дълга любов и в дете.
Душата е чиста, без грам лицемерност.
А в мен има пламък и топло сърце. 

Но то е чувствително, плаче и страда
за всеки погубен човешки закон.
И днес обещание щедро му дадох –
ще вая живота си с Думи на Трон.

Сред пепелта от дим
искрят буквите горещи.
И само в чашата с кафе
съдбата се оглежда.

Благодаря за поетичния коментар! :)))
Обичам кафе. И съдбата обичам.
Сутринта открих едно есе за кафе - качвам го горе в заглавието.

:) и ()
от брега...

Реверанс! :)))