Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2007 01:32 - Едно мечтано изкачване към величествените Метеори...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 13397 Коментари: 17 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2007 07:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/продължение/

Целта на пътуването ни в края на деня беше градчето Каламбака. Тръгнахме от Солун в ранния следобяд. По време на пътуването минавахме през хълмисти планински местности със забулени била. В далечината се очертаваше планината Олимп. В подножието й се бяха жлътнали жита и житни насаждения. Китни малки селца ни приветстваха от дясната страна на пътя. Небето беше приказно, очарователно. Слънцето се беше скрило зад тъмносиви движещи се облаци, които придаваха някаква мекота и особен привкус на небето. Зад тях се откриваха белите отблясъци на пухкави облачета, които настойчиво привличаха погледа ми.
Много приятно впечатление ми направиха обработваемите площи с изрядно прави и чисти редове. Земеделието е много яко застъпено в Гърция и е основен поминък на хората, населяващи малките селца, разположени край пътя. За пръв път видях оризища на живо. Голяма част от крайпътните терени са предвидени за отглеждане на ориз, като за целта са вложени и много сериозни инвестиции от Европейския съюз.
На фона на красивите и уникални природни гледки е тихо и спокойно в душата ми. Преходът е много приятен. Екскурзовода, който е историк и богослов е много добре осведомен и ни засипва с ценна информация, свързана с областите през които преминаваме, забележителностите на Гърция и това, което си струва да види човек, историята и развитието й през вековете. Гърция е осеяна с многобройни малки и по-големи параклиси със запалени свещички.
Пътя ни отведе в долината Темпи. Там се насладихме на красивото дефиле, подобно на нашенското Кресненско дефиле.
image
Направихме кратка почивка, като посетихме мястото “Св.Параскева - Римлянката”, разположено точно над река Пиниус. Много красива и атрактивна река, която е винаги мътна, защото минава през терени, които са тинести и песъчливи. 
image

image
Там си напълнихме студена, бистра, изворна вода. Именно тук свършва Македония и започва Тесалия, която е топла област, с главен град Лариса. Вечерта пристигнахме в крайната цел – градчето Каламбака, настанихме се в хотела и останали почти без сили от дългия ден се предадохме на съня. 
image
На другия ден ни очакваха скалните манастири на Метеорите, изградени върху красиви и величествени, недостъпни отвесни скали, издигнали се над градчето като орлици, които бранят своите малки и се грижат за тяхната закрила. 
image
А също така ми приличаха на добродушни великани, застанали на стража и взели под своята закрила малкото китно градче Каламбака :). 
image
Преди да започна описанието на манастирите, които посетихме на следващия ден ще се опитам да пресъздам моите впечатления от уникалния феномен Метеорите. Човек озовал се на това място притихва и се наслаждава на величествената гледка, която се разкрива пред очите му. Скали – уникални и неповторими, сурови и набраздени, остри и причудливи се издигат високо, високо в небесата и приютяват своите тихи обитатели. 
image

image

image

image
Най-отгоре са кацнали манастирите – символи на тихата победа, криещи различния начин на живот в своите предели, място за усамотение и единение с Бог, огласяни единствено от птичи песни. 
image

image
Божествено място. Непристъпно по естествен начин за човешки крак. Времето е оставило своите белези, като водата и ветровете са издялали скалите, придавайки им суровост и острота. Тишината прониква в теб. Съзерцаваш красотата на това уникално и неповторимо творение, което свидетелства за чудесата Божии. Страховито място, което остава завинаги запечатано дълбоко в съзнанието на човек. 
image
Място, към което не можеш да останеш безразличен, което е способно да те разчувства, да разбуди някаква струна, която да потрепва при всеки поглед, който хвърляш към тях – Величествените Метеори. 
                  image
Манастирите на Метеорите са над 20, но само 6 от тях са отворени за посещение. За всеки манастир се плаща вход от 2 евро и жените, които са с панталон задължително си вземат пола, която връзват или обличат над дънките.
Първият манастир, който посетихме беше женският манастир “Св.Стефан” – най-населеният манастир на Метеорите. Намира се на 200 м. надморска височина. 
image
В него се помещават 2 църкви – старата “Св.Стефан” и новата “Св.Хараламп”. Характерно за почти всички църкви на Метеора е, че са изградени по Светогорска архитектура. Имат голям притвор. Кръстокуполни са и триконхални. Символизират среща на небето и земята, като се образува сфера там където се съберат и именно купола има тази цел. Под него се намира и олтара.
Стенописите в църквата “Св.Хапаламп” са нови и ме впечатлиха с чистотата и начина на изобразяване. Нямам необходимия език за описване на стенописите, но те бяха наистина много красиви и живи. 
image

image
За съжаление беше забранено снимането с фотоапарати, но мен така ме впечатлиха, че реших да запечатам някои от тях, но още при първото щракване бях освиркана от група английско говорящи и ме хвана такъв срам, че си прибрах апаратчето и повече не го извадих на местата, където не беше разрешено да се снима. Друго, което ме впечатли в тази църква е, че по стените бяха изобразени войните мъченици от дясната страна и светите жени, канонизирани от църквата. Излъчването им е невероятно и те наистина са пример за подражание – с гордо вдигната глава, благ поглед, увенчани с мъдрост, излъчващи красота. Жалко, че не мога да ги покажа, а и ние нямахме много време да се задълбочаваме в разглеждането им. Но си заслужава човек да се изправи пред такива мъже и жени... В старата църква голяма част от стенописите са били умишленo унищожавани – издраскани, с избодени очи и това явление е било характерно след падане на манастирите под турска власт. От това време са нанесени големи вреди и поражения в много храмове. Всички манастири от Метеора от по-стария период са изографисвани от Критската школа от 15-17 в. 
                   image
Организаторите бяха запланували да посетим всичките 5 отворени манастира и затова организацията беше много стегната. А и 4 от манастирите работеха до 13 часа, така, че се наложи да бързаме, за да можем да влезем във всеки един от тях.
Вторият манастир, който посетихме беше “Св.Преображение Господне” или така нареченият Велик Метеор. Той се помещава на 600м. надморска височина и е 1-я основан манастир на Метеорите. 
image
Тук има изба, съхраняваща вино и съответните инструменти за направата му, костница, цистерна, която събира дъждовна вода. Има извор на Метеора, но той не е достатъчен да поеме нуждите на монасите и поклонниците, които посещават това място. Тук се намира и най-голямата църква, в която няма женски образи, тъй като манастира е мъжки. Тук видяхме и трапезарията на манастира, която е едно от най-интимното място за монасите. Всички се хранят заедно. 
image

                image

image

image
Гостоприемството е основен добродетел за монаха и задължително се канят и поклонници, които посещават манастира на тяхната трапеза. Много приятна е и обстановката извън храма с грижливо оформени градинки с красиви цветя и много зеленина. 
image

image

image image

image
3-ят манастир, който видяхме е “Св.Варлаам” до който се стига по издялани в стената каменни стълби. В миналото тези стълби не са съществували и монасите са се изкачвали по скелета, които са се опирали в дупки в скалите, а по-късно се заменят с въжени стълби, които не са били съвсем безопасни между другото. Тук се използва варел или мрежа за пренасяне на продукти и строителни материали.    image image
След това пътя ни премина през малкия женски манастир “Св.Русану” . Там се насладих на една красиво оформена китна градинка с вкус и много любов.
image
Тук имахме време и да си поседим на тишина и спокойствие и да съзерцаваме невероятните скали.
Последният манастир беше за смелчаците, тези, които не се плашат от височини, ходене и изкачване на стълби, като се има предвид и умората, а и силите на всеки един от нас. Така, че редиците ни оредяха, но си заслужаваше човек да се изкачи в уединения мъжки манастир “Св.Троица”, който е пренебрегван от много от организаторите на екскурзии, но манастира си заслужаваше, а и гледката, която се разкриваше отгоре направо спира дъха на човек. Тук имаше и стая, посветена специално на любовта с отделни ниши във всяка от които бе посочено по едно от проявленията на Любовта, само че на гръцки :).
image

На излизане от манастира започна да превалява, но иначе през целия ден времето беше спокойно, слънчево, светло, като по поръчка само за нас :))).
Един ден е крайно недостатъчен да се докоснеш до тези своеобразни уникални образования, но организаторите се постараха да ни покажат това, което можем да видим. А иначе мечтаното изкачване към Метеора е може би с престой една седмица в Каламбака и всеки ден тръгвайки пеша от градчето човек да изкачи в действителност пътя към един манстир, използвайки оформените за целта планински пътеки!!!

/п.п. информацията, която представям за манастирите я научих от нашия мил екскурзовод, за което съм безкрайно благодарна и то е само частица от това, с което той ни запозна.../



Тагове:   мечтано,   метеори,


Гласувай:
0



1. usko - Отдавна ми се ходи до Метеора. Да те ...
29.05.2007 07:33
Отдавна ми се ходи до Метеора. Да те направим един екскурзовод.... Много хубаво разказваш.
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря ти usko :)))
29.05.2007 07:46
но аз нямам необходимите познания, а за целта се изисква и специално образование, задълбочаване в съответната материя, за да можеш да поднасяш актуална и интересна информация! А аз се уча в движение май :).
А мястото си заслужава да се посети. А се надявам, че някой ден човек се връща тук... Пожелавам ти го!
цитирай
3. sigrina - [S]
29.05.2007 08:52
Никога не съм била там, добре, че си ти, да ме заведеш, поне и за 2 минутки :)
цитирай
4. bibeto - уникално!
29.05.2007 10:08
Благодаря ти за разходката!
цитирай
5. viovioi - Прекрасно! Благодаря!
29.05.2007 11:19
Дъго гледах тези манастири на скалите! Удивително! 15-три век строени но как?
цитирай
6. zvezdichka - Е някой път
29.05.2007 11:33
и ти ще го посетиш. Животът и времето е пред теб. То и за мен стана неочаквано. Не съм имала намерение, но моята приятелка искаше да отиде и търсеше с кого и колко му беше да се навия :))). Стига човек да има желание и да гледа в желаната от него посока...
цитирай
7. zvezdichka - Уникални са
29.05.2007 11:40
bibeto и точно това ги прави привлекателни и желана дестинация за много туристи. Беше препълнено с чужденци, а също така имаше и много българи.
Дори и аз се смях много на една случка там: на слизане по стълбите от Великия Метеор се бях загледала нанякъде и се паркирах точно пред едно момиче, което вървеше в обратната посока. Казах й спонтанно "Извинявай" и тъкмо се зачудих на какъв език да й го кажа, тя ми отговори съвсем естествено "Моля" на български. И двете така се засмяхме :))).
цитирай
8. zvezdichka - И на мен ми е
29.05.2007 11:49
чудно как са строени viovioi. Просто е необяснимо, загадка може би. Сигурно е била необходима силна воля, желание и търпение, а и желанието им да следват Бога и вярата им е била голям фактор може би...Човек може да прави само догадки, но аз самата не знам как са построени...
цитирай
9. анонимен - Страхотно!!
29.05.2007 12:14
Прекрасни места - с каква любов са превърнати тия места в места за съзерцание и почивка на уморената от светските тичания душа.

А това за любовта ме изуми. Струва си май човек да си спомни всичко изписано за Любовта - може би това е била целта на пейчиците в отделните ниши? любовта - която не се раздразнява, не се гордее, не търси своето...

Поздравления!! Снимките са чудесни - направо се пренесох там :)

П.
цитирай
10. candysays - :)*
29.05.2007 15:53
Била съм там веднъж (като теб- на екскурзия, с майка ми пътувах:) и наистина мога да потвърдя, че мястото е много внушително и поражда страхопочитание у съзерцаващия го... Тези скали... Никъде другаде не съм виждала такова нещо... Като бях там (точно на Разпети петък, 2004), се замислих как ли е изглеждало през Средновековието и в древността това място... Още по-внушително предполагам... когато монасите са се разхождали в тъмните нощи или бурните дни със свещ в ръка, из тесните пътеки или из обителите... Как ли изглежда това място по време на гръмотевична буря?...

Оплеснах се, извини ме :) Благодаря за поста, чудесен е! :*
цитирай
11. zvezdichka - Taka е П.
29.05.2007 20:12
Човек наистина може да си почине на такова място, особено ако не е притиснат с време и уговорки... И има толкова различни места, които предлагат условия за уединение и съзерцание, например намирайки се на един скалист връх, издигнат високо във висините човек се чувства по различен начин, заобиколен от тези островърхи скали. А и манастирите предлагат такива условия с многото църкви, параклиси и градинки дори...
цитирай
12. zvezdichka - Кенди и аз ти се усмихвам :)))
29.05.2007 20:20
Много богато въображение имаш. Сигурно в древността е било още по-диво и страховито, особено когато не е имало и възможност за нормалено придвижване и на монасите се е налагало да се изкачват по скалите, пренебрегвайки страховете си дори... Макар, че е много трудно човек да не се страхува. Но те са имали своето упование и своята вяра и затова именно са избрали този начин на живот, защото са искали да бъдат по-близо до Бога може би...
Благодаря ти за отплесването :). Беше ми приятно да побродя с твоите мисли в древността!
цитирай
13. анонимен - Прегръдка от мене!
30.05.2007 19:30
Страхотна разходка, страхотни снимки!
Неповторимо!
Благодаря!
цитирай
14. zvezdichka - :)))
30.05.2007 22:45
Разходката беше много вдъхновяваща наистина и сякаш ти вдъхва живот, а и ме зарадва много също така!
Поздрави и от мене Ани!
цитирай
15. dana55 - Привет!
11.06.2007 15:04
Снимките ти са великолепни, много по-хубави от картичките, които взех от там!
цитирай
16. zvezdichka - Благодаря Дана!
13.06.2007 00:06
Просто любителски... Но мястото ги прави да бъдат такива, каквито са...
цитирай
17. mimoza92 - Благодаря, че ни разказа за това ...
18.06.2007 01:40
Благодаря ,че ни разказа за това свято място
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5817287
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031