Постинг
24.07.2019 17:47 -
Една усмивка, две думи- малко щастие!
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2019 23:55
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 24.07.2019 23:55
Една обикновена утрин. Пътувам към офиса. Още щом се качих на трамвай номер 7, го забелязах. Един достолепен дядо- с дълга бяла брада, скромен поглед, излъчващ спокойствие. Много ме впечатли, а защо- не зная. Вътрешно си казах, че искам да разменя няколко думи с него.
Хората забили поглед в екрана на телефона, "скролват" Фейса, новини от деня. Измежду тъплата се провира един намусен господин. Забравих да кажа, че бях застанала точно до вратата, защото скоро слизах. Та, този господин застава пред мен и ми заявява: "Мръдни, за да мина". Сместих се аз максимално, имаше достатъчно място да минат двама един до друг. Слизайки, минавайки край мен сред многото пространаство, той продължи с обидни епитети и забележки, че съм запушила пътя. Аз отвърнах с усмивка и леко учудване казах: "Хей, радвайте се на живота..."
Малко се вкиснах и погледнах унило... Дядото се обърна към мен и засия: "Момиче, не обръщах внимание. Този мъж не е щастлив, той с всеки ще се заяде. Вместо да се радва на хубавото време, той.... А колко малко му трябва на човек да е щастлив." И се усмихна широко!
Усмихнах се и аз. Този стар дядо, със скромни дрехи се чувства щастлив, видимо беше. Той няма богатства, не разполага с много пари, но това не му пречи. Поговорихме си малко, споделих му, че и аз се чувствам щастлива. Толкова е простичко.
Когато дойде спирката ми, пожелах лек ден на дядото и много здраве. Разделихме се с благи погледни и радост в очите. Хората около нас също се развеселиха.
Надали някога пак ще се видим с чудатия дядо, но и аз и той ще запомним тази малка случка.
Така започна денят ми. Една необикновена утрин...
А моята тайна за щастието. Много е проста- любов.
Хората забили поглед в екрана на телефона, "скролват" Фейса, новини от деня. Измежду тъплата се провира един намусен господин. Забравих да кажа, че бях застанала точно до вратата, защото скоро слизах. Та, този господин застава пред мен и ми заявява: "Мръдни, за да мина". Сместих се аз максимално, имаше достатъчно място да минат двама един до друг. Слизайки, минавайки край мен сред многото пространаство, той продължи с обидни епитети и забележки, че съм запушила пътя. Аз отвърнах с усмивка и леко учудване казах: "Хей, радвайте се на живота..."
Малко се вкиснах и погледнах унило... Дядото се обърна към мен и засия: "Момиче, не обръщах внимание. Този мъж не е щастлив, той с всеки ще се заяде. Вместо да се радва на хубавото време, той.... А колко малко му трябва на човек да е щастлив." И се усмихна широко!
Усмихнах се и аз. Този стар дядо, със скромни дрехи се чувства щастлив, видимо беше. Той няма богатства, не разполага с много пари, но това не му пречи. Поговорихме си малко, споделих му, че и аз се чувствам щастлива. Толкова е простичко.
Когато дойде спирката ми, пожелах лек ден на дядото и много здраве. Разделихме се с благи погледни и радост в очите. Хората около нас също се развеселиха.
Надали някога пак ще се видим с чудатия дядо, но и аз и той ще запомним тази малка случка.
Така започна денят ми. Една необикновена утрин...
А моята тайна за щастието. Много е проста- любов.
10 века цивилизация плюс
Блокираха „Ютюб“-канала на телевизия „Се...
Вие знаете ли какво е комунизмът
Блокираха „Ютюб“-канала на телевизия „Се...
Вие знаете ли какво е комунизмът
Няма коментари