Двете тежки врати любовта ни ще скрият,

ще ни пазят отвън тези неми стени.

За една нощ сами ще избягаме ние.

Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.

В тиха златна гора ще потънеме двама

и ще гоним насън оня дивен елен,

който бяга във нашите сънища само!

Остани тази нощ! Като куче отвън

ще ни пази до утрото будният вятър…

Остани тази нощ!…Остани!…Остани!…

И прокарай ръка по лицето ми тъмно —

като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!

А когато от наште целувки се съмне

и когато се вдигне небесният кош,

ти излез, разкажи по най-бързия вятър

за човешката обич и за нашата мощ —

и ще стане по-светла земята…