Преди няколко дена се запознах с една дама на име Естер. Срещнахме се случайно в автобуса. Тя беше тръгнала самичка на това пътешествие с голямото желание да посети Седемте Рилски езера. След като слязохме на Сапарева баня, и поръчах такси за Паничище и се сбогувахме по живо по здраво.

Същият ден-късен следобед- се засякохме отново. На връщане, посока София. Зарадвах се на тази случайна /или не толкова случайна/ среща. Попитах я дали разходката й е харесала. Тя беше малко разочарована, защото времето не е било благосклонно към нея и е вървяла в мъгла.

Сподели, че учи от 5 години в България- в град Плевен. Почти не е пътувала из нашите земи, сега й остава един последен семестър и се връща в родната страна. Осъзнала е колко прекрасна е нашата природа. Затова тръгнала към езерата....Показа ми на телефона си списък с места, които е набелязала да разгледа. Добавих я и в групата. Възхитена е от нашата природа.