Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2019 15:31 - КОЛКО НЕЩА ПРОПУСКАМЕ...
Автор: havefun Категория: Лични дневници   
Прочетен: 392 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 12.12.2019 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин . Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа. След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее.
4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар - жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.
6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.
10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бутна силно - то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.
45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.
1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не го забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него.
Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара. Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100.Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост. Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем Красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация? Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният: Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога... Колко други неща пропускаме? Забавете ход. Движите се твърде бързо...



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3526395
Постинги: 1093
Коментари: 2386
Гласове: 1832