...Но пак те любя аз. Любя те, защото

от тебе съм далеко - може би

тъй, както е далеко злото от доброто;

защото сме чадата може би

на две враждуващи съдби.

...Но пак те чакам аз. Чакам те, защото

обичам чудесата - може би

ще се досегнат с нас земята и небото:

защото и душата може би

без вяра нивга не скърби.

- И чакам влюбен аз: може би защото

пред радостите скръб ще избера,

до смъртен час за тебе да блуждай окото;

защото радостта ще избера -

от скръб за тебе да умра.