Когато ти от мене си далече
и аз не мога с трепет да те милна,
тогава си измислям вечер,
до тебе, че съм вятър стихнал.
Че ти си ми луната дива
и в нежните си ласки ще те скрия,
а ти ще трепкаш толкова красива,
че твоя блясък час по час ще пия.
И аз за час с любов ще се постопля,
дори в аванс прегръдка ще си взема,
усмивката ти, шепичката вопли
и пътят свой обратно ще поема.
А утрото, когато те събуди,
сънят ти няма да прилича на измама,
по теб ще парят шеметни и чудни
целувките в леглото ти за двама.

Красимир Трифонов /sinoptic/