И като звезда в небето ти зарея,
А ний те дирим долу в снега
Ако погледнем в сърцата,
Ще чуем ти смеха...
Като птица с разперени крила
Ти над нас се извиси,
Из сините обширни висини.
И тихо ни нашепваш ти:
Кога качим се нависоко
В планината, дъх да затаим,
За малко да поспрем...
Да се вслушаме в тишината
И ще те намерим в душата...    

Н.С.