Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2021 11:19
Знам, че беше сън.
Заедно с тебе вървяхме ръка за ръка.
Заспиваше града в тишина под неонови слънца.
Две свободни души, търсещи своя път
сред морета от чужди съдби.
Знам, че беше сън:
заедно с теб по килим от цветя
тичахме без дъх към светлина,
оставила сребърна следа.
И забравили лесно от неизвестното страха,
тръгваме, своя живот да извървим.
Знам, че не е сън – леко вървим,
вплели ръка във ръка.
Под нас е тъмнина.
Води ни сребърна, топла светлина.
Сякаш летим във тунел,
със стени от метал разтопен,
две безсмъртни души
към любовта.
Чака ни дълъг път,
гледа във нас светът.
Заедно ли сме,
никой и нищо няма да може да ни спре.
Чака ни дълъг път,
заспива под нас градът.
Заедно ли сме,
посока, свободни
ще изберем.
Чака ни дълъг път,
гледа във нас светът.
Заедно ли сме,
никой и нищо няма да може да ни спре.
Чака ни дълъг път,
заспива под нас градът.
Заедно ли сме,
никой и нищо няма да може да ни спре.
Чака ни дълъг път,
чака ни път.