Постинг
10.03.2021 08:55 -
Ела, че притъмня и стана тежко...- Лили Иванова 1973 г.
Автор: havefun
Категория: Музика
Прочетен: 772 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2021 11:18
Прочетен: 772 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 22.03.2021 11:18
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Неволята от преданност настана.
От ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма, б
езкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство -
ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.
Ела! Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Неволята от преданност настана.
От ревност - риска, от тъга - скръбта.
Изчезнаха словата - стана няма, б
езкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство -
ужасно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове?
Къде потъват всички гласове?
Над мене непробудени дървета,
край мене онемели ветрове.
Ела! Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки.
Аз чакам сама, страдам и мълча.
Няма коментари