Къде си днес, безгрижна моя?
А някога била ли си безгрижна?
Дори във детството не помниш броя
На всичкото, което си обгрижвала.
 
Къде си днес, звезди броиш ли нощем?
Или някой тихо те завива?
Ти нощем спиш ли, или си мислиш още:
Гърбът ми сутринта ще е изстинал.  

Къде са ти усмивките широки,
Неволните закачки и игрите?
Сега мечтаеш ли за планини високи,
За малък дом с перденца на вратите,  

За няколко нашарени саксии,
За сиво куче, може би, и котка,
За малък път нагоре да се вие?
Деня си да завършваш със разходка.  

Безгрижна моя, къде са ти косите,
Бретонът ти и русите ти букли?
Дали със тях изтрила си сълзите,
Разглеждайки старите си кукли?
   
От грижите си, мила, моя, стара,
Забравила са нещо важно сякаш,
Че грижите очите ти затварят,
Но ги отваряш, за да гониш вятър.  

Не си безгрижна, няма и да бъдеш.
Но искрица във тебе се прокрадва
И вярваш, че и често да се спъваш
Без грижи, лесно, се изправяш.

Б.Б.А.

taka e. da.