Постинг
03.03.2013 10:52 -
Как да преодолеем раздялата с партньора?
Раздяла. Това е едно от най-трудните преживявания, които понякога се налага да понесем. Но готови ли сме за това? Никога! Влюбени, щастливи, свикнали да има някой до нас, често оставаме слепи за първите признаци на влошаване на взаимоотношенията. Караници, дразги, разногласия, безмислени спорове. Приятелите и близките ни виждат какво става с нас. Понякога се опитват да ни го кажат, понякога ни оставят като големи хора сами да се справим. Зависи от ситуацията. Но винаги това, което се случва с нас, влияе и на тях. Защото виждат агонията, притеснението и тревожността, в които се намираме. Този постоянен стрес оказва влияние и на външността ни – видимо се състаряваме, обикновено силно отслабваме, страдаме от безсъние или повече коса остава по четката за коса.
Заслужва ли си? Въпреки проблемите, ако обичаме, определено си заслужава да се борим за любимия, но от друга страна, е добре да си вземем отдих един от друг, за да помислим кое по-доброто решение – да останем заедно или да се разделим. Често двойките в подобно състояние си дават някакъв срок – разделят се за месец-два, чуват се или почти не през това време. Но когато нещата са стигнали толкова далеч, обикновено раздялата остава окончателна.
Но това не оправя наранените чувства. Усещаме се измамени, гневни, не можем да простим дори за дреболии, сещаме се за какво ли не, в което да обвиним човека, с който сме прекарали последните месеци или дори години. Това не е правилното решение. Може временно да си мислим, че сме добре, защото не се сещаме за любовта поради гнева, който стимулираме у себе си. Но все пак любовта все още я има, спомените също. С носталгия помним хубавите моменти. Изливаме реки от сълзи.
Кое помага?
Колкото и шаблонно да звучи помага времето. Колкото повече време минава, толкова мъката се измества от други нови неща. Ето няколко съвета, които съм установила, че помагат:
1. Постарайте се да не се чувате и виждате с бившия си приятел. Когато очите не виждат, по-лесно се забравя. В противен случай се захранваме с надежда и имаме очаквания, които другият може отдавна да е загърбил.
2. Работете. Затрупайте се с работа, поемете повече задачи в службата си или се обадете на приятели, които имат нужда от помощ. Дори не го правете за себе си, а за другите. Така няма да имате оправдание да се откажете. Не е решение да вземете отпуск и да се самосъжалявате и депресирате. Работата помага да не мислите.
3. Излизайте с приятели. Срещите с хора, разнообразието и различните преживявания не ви оставят насаме, което не ви позволява да се върнете към кърпичките и сополите.
4. Споделяйте. Хората казват, че споделената болка е половин болка. И това е вярно. Не мислете, че обременявате близките си. Те ви мислят най-доброто. А и неволно или не, сме им причинили неудобства, само като сме се чувствали зле и сме преживявали една драма. Те са готови във всеки момент да ви подадат ръка и рамо, на което да изплачете болката си. Признайте си, че имате нужда от помощ, подкрепа и утеха и я приемете.
5. Намерете хоби. Помислете какво винаги сте искали да правите, но връзката ви не ви го е позволявала или приятелят ви е имал други интереси, и затова сте правили компромиси заради него. Реализирайте идеите си, опишете ги на лист хартия и си дайте обещание, че ще изпълните всяка точка от списъка. И най-вече започнете от точка 1. Това е само началото.
6. Наплачете се. Да, не може без това. Тъжно ви е, тежко ви е, имате нужда да го излеете някак. Помагат тъжни песни, бавна музика. Независимо кога през деня, все пак оставате по някое време сами.
7. Мобилизирайте се. Приемете раздялата като ново начало, свеж въздух, нова страница, нов живот. Насилете се да поемете напред и не се обръщайте. Загърбете миналото.
8. Простете. Колкото и да си мислете, че помага, гневът и ядът само ви вредят. Вземете решение да простите. Простете на себе си и на мъжа, когото сте обичали и най-вероятно продължавате да обичате. Това ще ви помогне да продължите по своя път. Оставете го и той да го направи. Вярвам, че искате и той да бъде щастлив.
9. Върнете му всички вещи. Опитайте да скриете и общите такива и особено тези, които ви навяват спомени. Предметите също съдържат „памет“. А е добре да забравим постепенно какво е било, за да ни е по-лесно да приемем новите неща.
10. Повярвайте в себе си. Често след раздяла човек се самосъжалява и се чувства второ качество. Но това не е така. Помнете, че вие сте уникални, ценни. Родили сте се единствени и неповторими. Никой няма вашето ДНК, вашите таланти или дори вашето излъчване. Спомнете си всички силни страни и добри черти в себе си. Няма съвършени хора. Но това е вашият живот и вие можете да го моделирате, както ви се иска.
Не правете компромиси. Гледайте напред и всичко ще се оправи. Не обещавам бързи резултати. Но експериментирайте. 100% ще откриете и други „методи“ да си помогнете да излезете от ситуацията. Когато преживях раздяла, дори търсех подобни хора на мен, които също са преживяли, и търсех съвети от тях. Но вие сте силни и ще се справите. Заслужвате да бъдете щастливи.
Заслужва ли си? Въпреки проблемите, ако обичаме, определено си заслужава да се борим за любимия, но от друга страна, е добре да си вземем отдих един от друг, за да помислим кое по-доброто решение – да останем заедно или да се разделим. Често двойките в подобно състояние си дават някакъв срок – разделят се за месец-два, чуват се или почти не през това време. Но когато нещата са стигнали толкова далеч, обикновено раздялата остава окончателна.
Но това не оправя наранените чувства. Усещаме се измамени, гневни, не можем да простим дори за дреболии, сещаме се за какво ли не, в което да обвиним човека, с който сме прекарали последните месеци или дори години. Това не е правилното решение. Може временно да си мислим, че сме добре, защото не се сещаме за любовта поради гнева, който стимулираме у себе си. Но все пак любовта все още я има, спомените също. С носталгия помним хубавите моменти. Изливаме реки от сълзи.
Кое помага?
Колкото и шаблонно да звучи помага времето. Колкото повече време минава, толкова мъката се измества от други нови неща. Ето няколко съвета, които съм установила, че помагат:
1. Постарайте се да не се чувате и виждате с бившия си приятел. Когато очите не виждат, по-лесно се забравя. В противен случай се захранваме с надежда и имаме очаквания, които другият може отдавна да е загърбил.
2. Работете. Затрупайте се с работа, поемете повече задачи в службата си или се обадете на приятели, които имат нужда от помощ. Дори не го правете за себе си, а за другите. Така няма да имате оправдание да се откажете. Не е решение да вземете отпуск и да се самосъжалявате и депресирате. Работата помага да не мислите.
3. Излизайте с приятели. Срещите с хора, разнообразието и различните преживявания не ви оставят насаме, което не ви позволява да се върнете към кърпичките и сополите.
4. Споделяйте. Хората казват, че споделената болка е половин болка. И това е вярно. Не мислете, че обременявате близките си. Те ви мислят най-доброто. А и неволно или не, сме им причинили неудобства, само като сме се чувствали зле и сме преживявали една драма. Те са готови във всеки момент да ви подадат ръка и рамо, на което да изплачете болката си. Признайте си, че имате нужда от помощ, подкрепа и утеха и я приемете.
5. Намерете хоби. Помислете какво винаги сте искали да правите, но връзката ви не ви го е позволявала или приятелят ви е имал други интереси, и затова сте правили компромиси заради него. Реализирайте идеите си, опишете ги на лист хартия и си дайте обещание, че ще изпълните всяка точка от списъка. И най-вече започнете от точка 1. Това е само началото.
6. Наплачете се. Да, не може без това. Тъжно ви е, тежко ви е, имате нужда да го излеете някак. Помагат тъжни песни, бавна музика. Независимо кога през деня, все пак оставате по някое време сами.
7. Мобилизирайте се. Приемете раздялата като ново начало, свеж въздух, нова страница, нов живот. Насилете се да поемете напред и не се обръщайте. Загърбете миналото.
8. Простете. Колкото и да си мислете, че помага, гневът и ядът само ви вредят. Вземете решение да простите. Простете на себе си и на мъжа, когото сте обичали и най-вероятно продължавате да обичате. Това ще ви помогне да продължите по своя път. Оставете го и той да го направи. Вярвам, че искате и той да бъде щастлив.
9. Върнете му всички вещи. Опитайте да скриете и общите такива и особено тези, които ви навяват спомени. Предметите също съдържат „памет“. А е добре да забравим постепенно какво е било, за да ни е по-лесно да приемем новите неща.
10. Повярвайте в себе си. Често след раздяла човек се самосъжалява и се чувства второ качество. Но това не е така. Помнете, че вие сте уникални, ценни. Родили сте се единствени и неповторими. Никой няма вашето ДНК, вашите таланти или дори вашето излъчване. Спомнете си всички силни страни и добри черти в себе си. Няма съвършени хора. Но това е вашият живот и вие можете да го моделирате, както ви се иска.
Не правете компромиси. Гледайте напред и всичко ще се оправи. Не обещавам бързи резултати. Но експериментирайте. 100% ще откриете и други „методи“ да си помогнете да излезете от ситуацията. Когато преживях раздяла, дори търсех подобни хора на мен, които също са преживяли, и търсех съвети от тях. Но вие сте силни и ще се справите. Заслужвате да бъдете щастливи.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
