ЗАДЪНЕН ДОЛ    

Долният край на Задънен дол с покрива на беседката.

Отдавна не сме се отправяли на разходка по пътеките край село Карлуково и въпреки че сме ви разказвали заСтрупаница, пещерата Контрабаса и ненадминатата Проходна, в района остават още интересни места, които да посетим. А тъй като те са пръснати навсякъде из околността, след всяко ново "откритие" винаги се появява още едно, и после още едно... И така, докато стане време да си тръгваме. Знаем, че карстът е запазената марка на Карлуково, а едно от най-впечатляващите му проявления сапещерите.

Задънен дол, над отвеса край входа на Задъненка.

Общият им брой край селото достига може би няколкостотин, а каньонътна Задънен дол изглежда като своеобразна тяхна "алея". По протежението му пещерните входове следват буквално през няколко десетки метра. В дола са разположени Задъненка - една от най-дългите пещери в Карлуковския карстов район, и Контрабаса - една от най-красивите. Там са също и Овнарската пещера, която има вход с доста впечатляващи размери, местната Зиданка(пещера с такова име има и край Гара Лакатник, точно до входа на Темната дупка) и още няколко други.

Задънен дол между пещерите Контрабаса и Овнарската.

Както стана ясно - Задънен дол представлява малък каньон, който се отваря към коритото на река Искър и е разположен в съседство със също каньоновидната долина, простираща се между големия вход наПроходна и реката. И двата каньона се намират на десния географски бряг на Искър, като Задънен дол е първи - при положение, че се движим по течението на реката. Началото му е близо до крайните къщи на Карлуково и там дълбочината е малка - едва няколко метра. Постепенно обаче, долът се всича все повече и повече в скалите, стените му се издигат и след един висок каменен праг в най-долната част, височината им достига няколко десетки метра.

Задънен дол - от вътрешността на Овнарската пещера.

Мястото е живописно, красиво и интересно - дори и без да "броим" пещерите. В комбинация с тях, Задънен дол представлява добър пример за развитието на карстовите процеси и разнообразието на формите, които се получават впоследствие. По дъното на каньона не тече вода - поне не постоянно. При проливен дъжд или при снеготопене вероятно се образува поток, но при нашите посещения не сме случвали на такъв. В дола е изградена и екопътека, но при последното ни ходене преди две години, нейното състояние не беше много добро - мостчетата бяха здрави, но част от парапетите при някои слизания имаха нужда от подсилване.

Пещерният дом, сниман от долния край на Задънен дол.

До Задънен дол се стига по няколко начина. Една възможност е да поемем отНационалния пещерен дом към свода над големия вход на Проходна. Оттам продължаваме покрай левия "бряг" на образуваната пред пещерата долина. Завиваме вляво (река Искър се пада вдясно от нас) и много скоро достигаме скалите по ръба от едната страна на Задънен дол. За да слезем в него тръгваме нагоре покрай каньона, отдалечавайки се от Искър. По отсрещните стени на дола, вдясно от нас, се виждат входовете на Овнарската пещера и на Контрабаса. Достигаме дървена стълба с парапет, която слиза вдясно, и през интересна система от проходни пещерки и мостчета отвежда до дъното на Задънен дол.

Входът на Овнарската пещера в Задънен дол.

И от двете страни на каньона, под стените му, се виждат пътеки - тази от лявата страна преминава точно пред входовете на пещерите, които споменахме по-горе. Гледките са живописни, особено когато пътеката достигне един много висок каменен праг, над който е изградено поредното дървено мостче. При порой тук вероятно се образува водопад, но обикновено се виждат "само" много метри отвесни скали и смълчано езерце далеч долу, в долната част на Задънен дол. При мостчето, от дясната страна на каньона (ако сме с лице към Искър) се намира входът на пещерата Задъненка. Излизането от дола става по обратния път, тъй като отвесът над езерцето е непреодолим без специална екипировка.

Езерцето под отвеса в Задънен дол.

Описаната част от Задънен дол може да бъде достигната и от самото село Карлуково - за целта малко след последните къщи (там, където шосето за град Луковит напуска селото) се отклоняваме вляво и като пресичаме широки поляни, се озоваваме на брега на каньона, недалеч от дървената стълба, за която вече стана въпрос. Долният край на Задънен дол (този с езерцето) може да бъде достигнат директно от сградата на Националния пещерен дом. В ъгъла между каньона и долината на Искър мощно се издига внушителна отвесна скала, наподобяваща полуостров. В нейната основа се забелязва покривът на беседка, до която се отива по пътека от пещерния дом.

Под големия отвес в Задънен дол край Карлуково.

Над беседката се извисява самотна скална колона, която представлява живописна гледка. Пътеката продължава и навлиза в Задънен дол, като накрая стига до мрачното езерце под скалния отвес, за който вече разказахме. Тук донякъде става ясно защо този дол е наречен "задънен" - скалите ни обграждат почти отвсякъде, сякаш сме застанали на дъното на огромен казан. В облачен ден мястото дори изглежда малко плашещо - с притихналото мрачно езерце, каменните стени, надвисващи отгоре и с безкрайно далечната ивица небе.

Мостче край беседката в долната част на Задънен дол.

Как да стигнем?

Отправна точка за посещение на Задънен дол е Националният пещерен дом крайКарлуково. До него се стига с влак или с кола. Гарата е разположена на половин час пеша по асфалтиран път. Щом излезем на шосето междуКарлуково и Луковит, поемаме към селото и почти веднага ще видим отбивка вдясно, която води до пещерния дом. Същата отбивка ни интересува и в случая, когато пътуваме с автомобил. Край нея има малка тухлена постройка - вероятно спирка. Намира се преди Карлуково - ако идваме от Луковит.

Приятна разходка!