Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10 23:50 - Пътепис за Вълчата пътека, 1933 година
Автор: havefun Категория: Туризъм   
Прочетен: 600 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Пътепис за Вълчата пътека, 1933 година

В бръшляна на манастирския двор, натежал от снежни гирлянди, зачуруликаха врабци. Белите облаци на изток заруменяха. Весела глъчка и твърди стъпки се чуха наблизо.

- Накъде?- запита игуменът група туристи, които всяка година по Коледа идваха в манастира и оттук се отправяха по високите върхове на Родопите.

- Нагоре към Клувията- а оттам към Персенк- отговори Синигерът, водачът на групата. Това са смелите планинари Синигера, Черчелуша, Джон, Заека и Фарфарата. Те бяха добре облечени и не чувствуваха студа. Игуменът се чудеше на тия слънчеви хора, които не се страхуваха от нищо и напускат топлите стаи в града, за да търсят красота по върховете на планините. Туристите свалиха раниците и ските си, изтърсиха се от снега и се здрависаха с игумена.

- Виждате ли онзи баир?- каза игуменът и посочи юг- Пътят минава през Клувията, но там са се явили вълци. На глутници те нападат кошарите и слизат чак до манастирския егрек. Мой дълг е да ви предупредя да не минавате през Вълчата пътека.

Туристите се изсмяха. Те бяха добре въоръжени и не се отказаха от намерението си.

Преди да тръгнат, С. влезе в старинната черква и запали свещ пред чудотворната икона на Света Богородица, пред която горяха седем кандила.

Когато навлязоха в ущелието, туристите затънаха в дълбок мек сняг. Едва си пробиваха път със ските. С., снажен и силен момък, вървеше напред и окуражаваше другарите си. Всички бяха бодри. Само Ф. беше недоволен и се вайкаше като жена. Мисълта за вълците не го напускаше.

Никого не срещнаха по пътя. Приказваха тъй-онуй, изпяха няколко песни, но след това замълчаха. На няколко пъти гръмнаха с револверите си на халос.

- Пазете си куршумите, че може да ви потрябват- смъмри ги С.

Когато наближиха Клувията, духна остър вятър, спуснаха се мъгли и след малко засвири страхотна виелица в планината.

Туристите поеха нагоре, за да се изкачат на билото. Те знаеха, че там, всред голямата гора, има един говедарник, гдето ще могат да накладят огън и ще се посгреят.

Пътят минаваше през Вълчата пътека.

- С., къде през този вълчарник? Не чу ли игумена? Вълци има тъдява!- обади се Ф. с тих глас.

- Вижте го как шепне, за да не го чуят вълците!- каза Ч. и буен смях заля групата.

Те продължиха по стръмнината, но когато стигнаха под параклиса „Свети Илия“, преспите станаха непреодолими. След дълга борба, затънали до пояс в снега, едва изваждайки ските си от рохкавите снежни навеи, победени от планината, те решиха да се върнат в манастира, когато откъм билото се чу вълчи вой.

– Вълци! – изпищя Ф. и почувствува, че му се схващат краката.

– Штт! – запуши му устата С. И като стегнаха ските си, те бързо се спуснаха надолу.

В това време от гората на отсрещния склон слизаше един дървар. Той тичаше към тях. Като ги наближи, С. позна бай Рангел, манастирския ратай, излязъл за дърва още на Игнажден и останал да спи в говедарника. Той се връщаше в манастира.

– Тука, тука! – викаше бай Рангел. – Не виждате ли? Вълци… вълци… Скоро по дърветата!…

– А ти? – запита го С.

– Оставете мене. Аз ще ида в манастира… Как ще оставя воловете си плячка на зверовете!

– Света Богородичке! – извика Ф. и пръв се покатери на един дебел бор. И докато туристите се катереха по дърветата, Рангел разпаса червения си пояс, пусна го след себе си и подкара воловете надолу към Клувията. В бързината и уплахата туристите забравиха да му дадат револвер.

С. забеляза как седем вълка се спуснаха след Рангел. Настръхнали и освирепели от глад, те се завъртяха около него, но изведнъж спряха – сепнаха се от червения пояс, който се виеше като змия в снега. Вълците се хвърляха, настъпваха пояса, но тутакси отскачаха назад с ръмжене.

Когато Рангел зави зад хълма, който се спускаше надолу към прохода, С. забеляза, че вълците отново се хвърлиха след воловете. И той бързо слезе от бора, сложи ските си и докато другарите му разберат какво става, се спусна като стрела надолу по пътеката.

– Ей, Синигер, къде отиваш? Чакай бе, Синигер! Вълците ще те схрускат! – искаше да извика след него Фарфарата, но езикът му се беше схванал.

С. наближи вълците, изгърмя по тях и ги пропъди. Напразно Рангел го увещаваше да не си хаби куршумите.

– Слушай, момко, върви след воловете. Вълците от куршума бягат, но стават още по-зли. Тъй, с пояса, сме сигурни…

В това време глутницата отново се спусна след тях. С. изгърмя още няколко пъти, но забеляза, че куршумите му свършват. И като се обърна, той изгърмя последния си куршум, отби се от пътеката и подмами вълците след себе си. Сякаш вихрушка се понесе след него…

Рангел слезе в манастира вир вода – целият облян в пот. Калугерите го питаха какво му е, а той не можеше зъб да обели. Едва дойде на себе си и разказа за страшната среща с вълците.

Игуменът нареди калугери и работници да отидат с пушки и кучета и да пропъдят глутницата.

С. летеше по нанадолнището на стръмния склон. Вълците, наредени в две редици, го следваха отблизо. На няколко пъти те го настигаха. Но С. с изкусен телемарк отскачаше на страни и докато глутницата се спре да го наклопа, успяваше да избяга из снежните баири. Той летеше и след него се вдигаше облак от снежен прах.

Отначало гонитбата му правеше удоволствие, но скоро почувства, че силите го напускат. Вълците вече го приближаваха, когато той с ужас видя, че пред него се открива пропаст. И за миг си помисли:

– Ако спра, значи вълците ще ме разкъсат…

И като се изправи, той надигна снажното си тяло и политна над пропастта.

Скокът излезе сполучлив. Когато се спря и погледна нагоре, той видя вълците, спрели се пред пропастта, да надават страшен вой, ровейки от яд замръзналия сняг.

А в дясно над гората видя, че пламнаха седем кандила и в светлината се открои образът на Света Богородица.

Виелицата продължаваше, но Синигера не чувстваше студа. След като се огледа, той се прекръсти и пое към манастира. По пътя срешна спасителната команда. Зачервен от страшното състезание с вълците, той изненада с весел вик спасителите и прегърна Рангел. А той го целуваше от радост и се чудеше на този безстрашен момък, който надбяга вълците.

Работниците пропъдиха глутницата и се изкачиха с кучетата при говедарника. На боровете зъзнеха туристите, Те бяха изстреляли всичките си куршуми на халост и не смееха да слязат. Ф. скърцаше със зъби. Озъртайки се, той едва продума:

– Дявол да ги вземе, четиринадесет бяха!

– На страха очите са големи – каза засмян Рангел. А Ф, като видя че вълците са пропъдени, извика:

– Ах, да имах куршуми! Какъвто съм стрелец…

Смехът на туристите и селяните прекъсна заканите на Ф.

Привечер, когато удариха манастирските клепала за вечеря, туристите влязоха в черквата и запалиха пред чудотворната икона свещ за шастливото избавление.

Вечерта Рангел разказваше край огнището как С. го е спасил от вълците. А С., замислен, гледаше искрите на огъня.

– Никога няма да забравя гонитбата на вълците и видението на Света Богородица – промълви той.

Черчелуша, Джон и Заека слушаха разказа на Синигера, а Фарфарата разтриваше замръзналите си мускули.

Навън свиреше виелицата. Нейната монотонна песен се смесваше с воя на вълците.

Г. Вишневски

Вестник "Български турист, 1933 година




Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: havefun
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2883556
Постинги: 1065
Коментари: 2372
Гласове: 1743