Просто моите мисли, които извират от душата ми....



Всеки път си мислиш, че кога се влюбиш истински, това ще продължи вечно. Обичаш го с цялата си душа и се удаваш духовно и физически на него. Гледаш той да е добре, когато сте заедно. Стараеш се да му угаждаш, и когато той е доволен и щастлив, това те радва.Изразяваш любовта си по все възможни начини- чрез постъпки, жестове и думи. Разбира се, ти очакваш да се отнасят така с теб.Всичко протича перфектно. 

Но ето, че идва момент когато нещо става. Сякаш магията на любовта започва да изчезва.А ти...ти се опитваш да направиш нещата отново като преди,но любовта се изплъзва от ръцете ти. Това не става изведнъж, ами бавно, неусетно, малко по малко. Това всичкото нещо се случва пред очите ти. Няма как да го предотвратиш. Боли, нали? Боли да гледаш как любовта си отива. Остават само спомените, тях никой не може да ги отнеме. 

Какво ще правиш? Остави го. Ако не те обича, не те заслужава. Продължи напред. Изправи глава, избърши сълзите си и си кажи „Аз мога”!