Крайокеанската магистрала – Флорида Кийс

Крайокеанската магистрала има 42 моста и свързва 51 от  822-те коралови рифа на Флорида (Флорида Кийс) с континенталната суша. Тя е построена през 1938 г. по протежението на старата жп линия, която е била разрушена от ураган. Пътувайки през тази магистрала, построена над водата, около 4 часа ще може да се любувате на океана, красивата природа и невероятните изгреви и залези, стига да сте дошли в точния момент. По време на празници, и тук трафикът е малко по-натоварен от обичайното, но това едва ли ще развали приятното ви прекарване.

Живописният път Ред Рок ( б.р. червена скала) често е наричан  “музей без стени”. Пътят предоставя прекрасна гледка към зашеметяващи червени скали, които изглеждат като живи и пленяват и вдъхновяват всеки видял ги.  Една от отбивките минава замъка Монтезума, който е национален паметник в САЩ, а също така и през Националното управление по горите в Коконино, Аризона. Шофирането през този път ви дава уникално чувство за близост до природата.

Ироха-зака – Япония

Ироха-зака е криволичещ път, който свързва централен Никко с Оку-Никко. Състои се от две еднопосочни платна и съдържа 48 завои тип „фиба”. На всеки завой има буква от древна японска азбука, подредени по азбучен ред И-ро-ха, откъдето идва и името на пътя.

Атлантик Роуд бе избран за норвежкия строеж на века. Дължината му е 8 км. и свързва градовете Мьолде с Кристиансунд. Пътят следва естествените извивки на морето, а издиганията и паданията му по многобройните неравни повърхности правят пътуването по него грандиозно като усещане.

Обералп  – Швейцария

Невероятният път нависоко сред швейцарските планини е важна транспортна връзка между централна Швейцария и Граубиунден Оберланд. Той е изключително популярен сред водачите на автомобили в Европа, но за съжаление е отворен само през летните месеци. Любителите на ските обаче могат да бъдат доволни, защото през зимата пътят се ползва като ски писта.

Пътят Норд Юнгас е дълъг 69.2 км и свързва Ла Паз и Короико в сърцето на боливийските Анди. Местните го наричат “El Camino de la Muerte” (“Пътят на смъртта”), а през 1995 г. е обявен за най-опасния път на света. Тесен, с изправящи косите стръмни свлачища и почти без мантинели, годишно по този път загиват между 200 и 300 души. Днес той е малко натоварен и по него пътуват най-вече туристи, жадни за висок адреналин.

Тролстиген – Норвегия

Една от най-забележителните атракции в Норвегия, наред с фиордите, е пътят Тролстиген – стръмен планински път в региона Раума. Името му означава “стълбата на трола” и представлява поредица от зашеметяващи отсечки със спиращи дъха гледки и някоклко невероятни водопада. Пътят е много тесен и много трудно могат да се разминат две превозни средства. Заслужава си обаче да стигнете до върха му, където ще може да се полюбувате на 320 метровия водопад Стигфосен.

Гуолиан е построен от група начело с 13 местни селяни само за 5 г. сред планините Тайханг в китайската провинция Хунан. Много селяни са загубили живота си по време на строежа му. Макар и известен като “пътят, който не търпи никакви грешки”, през 1977 г. пътят е отворен за движение. Дълъг 1200 метра и широк 4 метра той е един от най-опасните пътища в света и задължителна дестинация за всеки турист в Китай.

Сан Бернардино – Швейцария

Пътят, който преминава през друг високопланински проход в швейцарските Алпи – Сан Бернардино се намира на 2065 м. надморска височина. Има гладка настилка, предизвикателни завои и разбира се, невероятна  гледка. Пътят достига до впечатляващо дълъг тунел – цели 6.6 км.

Лос Караколес преминава през тежките терени на планината Андреас, част от Андите и е част от транспортната връзка между Чили и Аржентина. Пътят има изключително стръмни спускания, а не е обезопасен с мантинели. Освен това, през по-голяма част от годината е покрист със сняг, което го прави още по-труден за преминаване. Независимо от това, Лоас Караколес има малко на брой регистрирани ПТП-та.

Кол дьо Тюрини – Франция

Пътят Кол дьо Тюрини е разположен в планински проход в Южна Франция, в Алпите, на повече от 1600м надморска височина. Ежегодно пътят е включван в трасето на рали Монте Карло., като този етап е един от най-предизвикателните в състезанието. Първокласната пътна настилка и гледките го превръщат в един от най-вълнуващите пътища на земята.

Планинският път Джебел Хафийт в ОАЕ е с дължина  11,74 км, има 60 завоя тип „фиба”, като се издига на 1,219 м. надморска височина. Пътят води до хотел и дворец, собственост на местните управници и е чудесен вариант за незабравимо преживяване в пустинята.

Лайзботън – Норвегия

Лайзботън се смята за едно от най-красивите пътища в Европа, който започва от тясното изкачване по стръмните склонове на Лайзфиорд, Норвегия. Пътните условия включват 27 предизвикателни завоя и тунел, който е дълъг  1.1 км. Настилката е толкова перфектна, че возещите се по него имат усещането, че са на влакче в увселителен парк. Това е може би най-забавният път в Норвегия и всеки минал по него, ще си тръгне с усмивка на лицето.

В източните Алпи в Италия, пътят през прохода Стелвио, свързва Валтелина с Мерано. Това е вторият по големина асфалтиран планински път в Алпите и е разположен на около 2757 метра надморска височина. Със своите 48 остри завои и стръмни наклони Стелвио се счита от автомоблните ентусиасти като един от най-трудните пътища в света.

Трансфагарасан – Румъния

Трансфагарасан е най-високият и опасен път в съседна Румъния. Построен като стратегически военен път от Чаушеску между 1974 г. и 1979 г., той свързва историческите региони Трансилвания и Валачия, както и градовете Сибиу и Питещи. Трансфагарасан е 90-километрово приключение, минаващо през най-високите части на Карпатите.

На върха на планината пътят води до ледниковото езеро Бъля, на чийто бряг е открит първият в Източна Европа леден хотел-иглу, който побира 16 души.