Днес е лесно – слагаш пакетчето за чай, заливаш го с гореща вода и след минути се радваш на ароматна и много полезна напитка. Но ако не беше американецът Томас Съливан, това удобство би било невъзможно. Интересното е, че както повечето неща на този свят, и пакетчетата за чай били октрити случайно.

През 1908 г. Томас Съливан бил търговец на чай, който изпращал на клиентите образци от стоката си в метални кутии. Но този начин не бил удобен за търговеца, затова той сметнал, че ще е много по-просто да изпраща чая в копринени торбички.

Някои от клиентите решили, че вмето да ги разфасоват ръчно, те могат да пускат копринените торбички директно в чашата. Същите тези клиенти казали на Съливан, че коприната не е много подходящ материал и го посъветвали да направи торбички от марля. Постепенно новите торбички бързо се превърнали в хит сред американците, а скоро се пренесли и в Европа.

През 1920 г. започнало усиленото търговско производство на чаени пакетчета, които се предлагали в два размера: големи за чайници и малки за чаши. Производителите обаче трябвало да намерят алтернатива на платнените торбички, защото излизали скъпо, а и разваляли вкуса на напитката. Затова били вкарани в употреба торбички от дървесина и дори от ананасови листа. По същото време започнал да се прикрепя и конец, за да може торбичката по-лесно да се маха.

Днес чаените пакетчета се правят от специална хартия, която се тества токсикологично, за да бъде безопасна за здравето.