Повечето хора се раждат десняци, служат си предимно с дясната ръка. Доколкото знаем, винаги е било така. Учените са намерили инструменти от каменната ера, които ясно показват, че са били използвани от десняци. Намерени са и каменни оръдия на труда и на левичари, но те са сравнително малобройни. Тъй като в стари времена мъжете носели копия и мечове с дясната ръка, в лявата те държали щита. Когато група въоръжени хора тръгвали на поход по чужди пътища, предпочитали да срещат чужденеца от лявата си страна, където щитът им давал защита. Ето защо мъжете вървели от дясната страна на пътя. Римските войници, които носели щитове, трябвало да мършируват винаги от дясната страна на пътя – а римляните са строили пътища навред из Европа. Това военно поведение е било причина хората да възприемат привичката да се разминават, движейки се отдясно. Но имало и друга причина. Около десети век в Европа започнали да използват конски впрягове и те били водени с теглене от коларя отпред, а не направлявани от място в колата. За да направляват впряга, повечето мъже теглели главата на водещия кон със силната си дясна ръка. Това означава, че всички коне във впряга се намирали отдясно на коларя. Когато два впряга се срещали, разминаването по пътя ставало, разбира се, отдясно. Когато пък коларите започнали да яздят, вместо да вървят, те следвали същата привичка. Мъжът седял на последния ляв кон. Така той лесно можел да достига всеки кон с камшика, който държал в дясната ръка. По-късно, когато колите вече имали седалка, кочияшът заемал място отзад, от лявата страна на колата. През 1 400 година били създадени огнестрелните оръжия и рицарят получил ново основание да следва старата привичка. Той носел арбалета си с лявата си ръка, защото използвал дясната, за да натисне спусъка. Ако се движел отдясната страна на пътя, за него било по-лесно да насочи оръжието си срещу някой идващ насреща с лоши намерения. В миналото англичаните като всички европейци се движели от дясната страна на пътя. Но това се променило преди около 900 години. По това време дошли на мода рицарските турнири. Двама бронирани рицари с тежки копия или мечове се опитвали да свалят противника от седлото на коня. При тези турнири – но и при сериозните рицарски битки – противникът бил пресрещан с дясната ръка, ето защо рицарят гледал да е вляво от него. Така рицарите свикнали да се движат от лявата страна на пътя и другите ездачи също възприели това. А и за други въоръжени хора, като вече не носели щитове, било по-добре да се движат отляво и да пресрещат с дясната си ръка истинския или предполагаем противник. Простите хора възприемали лявото движение от благородниците и тази привичка се разпространила из почти всички страни, където англичаните имали влияние. Когато английските колонисти заселили Северна Америка, те обаче нямали коне. По тези в началото несигурни и често враждебни земи хората рядко се движели без оръжие и го носели в свивката на лявата си ръка. Когато вече имали коне, те продължили да носят оръжието си отляво. Така се наложило дясното движение на пътя. В Европа Англия останала единствената страна, където все още движението е отляво. Предпоследната страна с такова движение беше Швеция и на 3-ти септември 1967 година тя въведе дясно движение.