Необходимите съдове и прибори за приготвяне на турско кафе са кафеник, наречен „джезве“ или „ибрик“, лъжичка и подходящ котлон. Съставките са фино смляно кафе, понякога кардамон, студена вода и захар по желание. Сервира се в чаши, наречени „филджани“, аналогични на тези за италианското еспресо или японското саке. Някои от съвременните чаши са с дръжка. Традиционните чаши нямат дръжки, държът се с върха на пръстите или често се слагат в специален метален съд с дръжка.

По традиция кафеникът се изработва от мед и има дървена дръжка. Размерът на кафеника се избира според броя на кафетата, които трябва да бъдат приготвени и за да не бъде изгубен скъпоценния каймак. Лъжичката се използва за измерване на количеството кафе и захар и за разбъркване.

За приготвянето на кафето е необходим обикновен котлон, не много силен, тъй като времето за сваряване трябва да е около пет минути. При друг начин на приготвяне се използва тавичка, дълбока около 10 см, пълна с пясък. Този съд с пясък се поставя на печката. Когато пясъкът се нагорещи, се поставя кафеника. Това допринася за по-равномерното затопляне на кафето. Кафе, приготвено по този начин в Румъния се нарича „la nisip“ („на пясък“).

Турското кафе се пие бавно, обикновено се сервира с чаша студена вода (за освежаване на устата преди отпиване), въпреки че понякога, особено след вечеря, се сервира с малък аперитив (ликьор). Традиционно се сервира и локум наред с кафето.

Цялото количество кафе от кафеника се сипва в чашите. След изпиването на кафето, на дъното на чашите, остава гъста утайка. Чашата се обръща върху подложната чинийка. По следите, оставени на дъното на чашата, се извършва така нареченото „гледане на кафе“, наречено „тасеография“ или „тасеомантия“ (на турски: kahve falı, на гръцки: καφεμαντεία (кафемандия)). Пиещият кафето не може да гледа собствената си чаша.