Може да изглежда изненадващо, че науката почти не се е занимавала с петлите. Ясно е, че при птиците сработва някакъв биологичен часовник. Но как се включва той, на какво реагира - на външни или вътрешни дразнители - никой не е проверявал. Затова, работата на японски учени от Университета в Нагоя може да се счита за един вид пионерска.

Учените са използвали два различни вида петли, но с генетично подобни линии, създавайки на птиците два различни дневни режима. В единия случай петлите живели две седмици в редуване на дванадесет часа ярка светлина и дванадесет часа тъмнина, „нощ”. В другият - птиците се отглеждали 24 часа при слабо осветление. И в двата случая петлите започвали да пеят по едно и също време - два часа преди зазоряване, дори и да няма развиделяване.

Изследователите са се ориентирали в опитите върху биологичния часовник на банкивската джунглева кокошка /Gallus gallus/, която се счита за предшественици на домашната и все още живее в горите на Югоизточна Азия. Въпреки особеностите на редуване на деня и нощта, петли пеели тогава, когато ги подканяли наследените от техните предци гени.

Външни стимули като звук и светлина карали петлите да кукуригат активно, но само ако тези стимули настъпвали в определеното време преди зазоряване. Петлите повече слушали своите циркадни ритми, вместо да определят времето от външен сигнал. При това на кукуригането влияе и социалния статус на петела: пръв приветства слънцето винаги най-старшия петел, а другите чакат своя ред. Петелът може да пее през деня, когато показва своята територия. Но първата песен винаги се определя от „вътрешен глас”.

Проучването е публикувано в списание Current Biology. В експериментите, както можете да се убедите, не имало нищо сложно и изследователите не са имали затруднения – изненадващото е, че до този момент никой не се е сетил да изследва този феномен.