Постинг
05.12.2015 22:52 -
Нашата беседка!
Нашето място! Това бе нашето място! Нашата беседка! С гледка към града – моят роден град! Гледка, скъпа на душата; мила на сърцето! Там бе нашата първа среща, първата ни целувка! Тогава обикнах него, обикнах го! И ние издълбахме инициалите си… там… Б+Д! Овековечихме любовта си в старото дърво на малката беседка! Призраците на миналото, ето виждам ги. Ето тук той ми каза, че ме обича за първи път. Прегърна ме, както никога дотогава не го беше правил. Силно, страстно, пламенно. Той ми подари част от себе си. А аз примирах от щастие. А тук на масичката- ядяхме много пъти. Веднъж бях направила кекс специално за него. Бях написала с течен шоколад името му отгоре. Друг път той ме изненада с домашен сладкиш с крем ванилия. Всичко се разтече. Започнахме бой с крема. А там, ето там на тази скала седяхме и гледахме залеза, сгушени, влюбени, тихи! Нашата любов беше тиха, безмълвна дори…По-нагоре от беседката има поляна. Миналото лято нощувахме на палатка. Той напали огън. Пихме вино, цяла нощ не спахме. Беше една от най-красивите нощи в моя живот. Беше ми измислил песен. Изпя ми я. Представяте ли си? Специално за мен! Не беше добър певец, но за мен беше най-страхотният! Не беше и добър готвач, нито го биваше в домакинската работа- но се стараеше заради мен! Винаги го хвалех. Правеше за мен всичко… Идвали сме на тази беседка безброй пъти. Винаги, винаги, винаги заедно! Затварям очи и спомените изникват в съзнанието ми. Кой от кой по-хубав, по-прекрасен! Сега седя тук, за първи път сама без него. Гледам издълбаните ни букви и дъхът ми спира. След миг се обръщам към моя град. Тихо е. Само преминаващият влак се чува. Въздъхвам тежко и тръгвам надолу. Ще се върна пак утре по същото време, пак ще си спомня за него, за спомените, за всичко… И така всеки ден….
Следващ постинг
Предишен постинг
