И от един нищо и никакъв въпрос достигаш до дълбоките теми за сътворението на света и се питаш има ли друг "луд" като теб, който си задава подобни въпроси. Представяш си се една малка прашинка пред силата на природата и как всичко важно за теб губи значение, ако някога някъде останеш сам без близки и приятели и си казваш "само ако можех да върна времето назад"...
За жалост нищо не се връща назад, най-малко времето. То си върви напред и не се спира пред нищо. Дава ти хиляди възможности, ала ако не ги видиш навреме или се откажеш от тях, понеже не си вярваш достатъчно, ще се разхождаш с размазан грим като някой непознат сред тъмните и тесни улици на града.