сме ти и аз във песенно блаженство.
Две форми, две тела, привидно двама,
ние сме едно, ти и аз.
Лъчистата зеленина, огласяна от птичи песни, ни приласкава в миг от вечността, когато влизаме в градината, ти и аз.
Безбройните зеници на звездите се взират в нас.
Извръщаме към тях лицето на луната, ти и аз.
Ти и аз, пречистени от радост, повече от ти и аз
сме ти във мен и аз във теб.
Ослепителни райски птици
подслушват завистливо тихия ни смях.
Аз и ти сме неразбулена загадка -
седим един до друг сред царствено великолепие,
но в сянката на споделеното блаженство сме едно.
Ти и аз, аз и ти
сме едновременно в Ирак и Хорасан.
Ти и аз. Аз и ти."

"Диван 322"
Руми