Пролет време. Нестабилно, непостоянно. Сутрин прохладно, по-после напече слънце. Стане ти топло. Излезеш навън. След някоя и друга минута в небето темни облаци се скупчват на седянка. Па завали. Усили се. Загърми. Пада градушка. И така няколко часа. Мине се време- висините пак стават ясни. Слънцето отново гали ни със своите лъчи. Няма и помен от бурята...Изпълваш се с щастие и на лицето ти засиява усмивка. Колко е хубаво!

Така е и в живота. Няма нищо сигурно. Човек трябва да преминава през трудности, да се спъва, да пада, да си ожули коляното, дори да си счупи нещо, да има напрежение- за да дойде доброто най-накрая и да се наредят нещата. След проблемите настъпва едно спокойствие и смирение.

Винаги е така! 

Човек трябва да посреща трудностите като изпитания,които му поднася Създателя,и да живее с вяра и упование,че всичко ще се нареди....естествено с нашите усилия и постоянство! :))