Най-честата зависимост е пристрастяването към някой човек или връзка и както при всяко пристрастяване, това, което предизвиква  зависимост, накрая става отровно за използващия го.

В книгата си „Тайните на привличането” Сандра Ан Тейлър пише:

„Зависимите хора често отъждествяват себе си с връзката си. Чувстват отчаяна нужда от партньор когато са сами, но дори когато имат връзка, постоянно ги преследва усещане за несигурност и се стремят на всяка цена да я поддържат.”

Признаците за склонността на човек към зависимост са:

• Страх и нужда от сигурност.
  

Страхът от отхвърляне, от загуба, страхът за вашата връзка създава непрекъснато напрежение.  Възникват въпроси: ”Ами ако го/я загубя?”, ”Ами ако  се проваля и ме отхвърли?”

• Нужда от контрол.

Този контрол е свързан с непрекъснато следене на партньора, неговите планове, действие, с кого общува. Съпровожда се с разяждаща и отблъскваща ревност.

• Маниакално анализиране на връзката.

Непрекъснато се анализира ”дали постъпих добре”,  ”защо  той/тя ми каза това” и т. н

• Прекалена привързаност и обсебване.

Такава прекалена привързаност ви кара да искате партньорът да е непрекъснато до вас и дори достига до това, че не искате партньорът ви да се чувства щастлив ако не с вас.

Всички тези признаци задействат закона за парадоксалното намерение (за което писах в темата за законите във Вселената) и често  получавате точно това, от което се страхувате. Следенето, контролът, ревността създават напрежение и отблъскват, убиват любовта.

За да запазят  връзката си (тъй като само мисълта за загуба ги парализира), зависимите хора често започват да се нагаждат към живота на другия, да се жертват за него – интересуват се само от  нещата, които го вълнуват и загърбват личния си живот, своите интереси, стремежи, хобита, своята индивидуалност… започват да губят себе си. В други случаи тези хора използват манипулацията, за да задържат другия (разбира всичко това в доста от случаите се прави несъзнателно). Те започват да лъжат, да измислят разни причини партньорът да е с тях, внушават му чувство за вина.

Впускайки се в подобно състояние на зависимост, те неохотно се отказват, макар и несъзнателно от от собственото со достойнство. А без него чувството за оценяване и сигурност във връзката е фалшиво.

Освен че зависимите хора започват да отблъскват, те си създават непрекъсната болка и страдание, страхът им се увеличава,чувстват се все по-несигурни…получава се затворен кръг.

Морган Скот Пек в книгата си „Изкуството да бъдеш БОГ” пише:

„Да си позволиш да си зависим от някой друг е най-лошото нещо, което можеш да сториш. По-добре да си зависим от хероина. Докато го имаш, той никога няма да се обърне срещу теб, т.е. винаги ще си щастлив.

Но ако очакваш друг човек да ти донесе щастие, ти ще бъдеш безкрайно разочарован.”

Най-често развоят на такава връзка е раздялата…която опустошава. Тези хора остават с непреодолимо усещане за пустота, несигурност, страх,   усещане за безсмислие на живота. А в това състояние привличат несполучливи връзки…

Как да се разкъса обръча, как да се прекъсне този омагьосан кръг, да се освободим?

• Първото най-важно нещо е любовта към себе си.

Грижете се за себе си, така, както бихте искали другите да го правят.

Ценете се – как иначе ще очаквате да ви оценят другите, ако вие самите не се цените?

Бъдете човекът, в който бихте се влюбили.

Дайте си това, което ви кара да се чувствате зависим – стремете се към добиване на увереност, към развитие, личен живот – свои хобита, цели.

Запомнете,че най-важната връзка в живота ви е връзката с вас самите, всички останали връзки идват и си отиват.

Увереността в себе си, себеуважението, вярата в собствените сили, личните ви стремежи ще ви помогнат да не се вкопчвате във връзката си като удавник за сламка.

• И нещо, което е много важно:

Сменете фокуса на вниманието си – от страха, анализирането и следенето – към удоволствие от миговете, прекарани заедно.

Не мислете за това дали връзката ще приключи. Никой не знае колко ще продължи една връзка, но я изживейте пълноценно, дори и да е кратка. Парадоксът е, че точно тогава, когато не се стремите към контрол, не се страхувате и не мислите „колко ли ще издържи връзката ни, дали няма да го/я загубя”, точно тогава привличате и поддържате сполучлива връзка.

В своята практика на психотерапевт, Сандра Ан Тейлър достига до  извода:

„Никога досега не съм виждала съчетанието от любов към себе си и отказ от съсредоточаването върху резултата да се провали. Превърнете себеуважението в свой главен приоритет. Откажете се от нуждата и живейте с доверие.”

Привързаността към децата също често се превръща в зависимост. Родителят започва да живее живота на децата си, да живее заради тях. Разбира се всеки родител обича децата си и една от най-важните му цели е да ги отгледа и възпита. Децата са една от най-големите ни радости, но когато станем зависими от тях за емоционалното си оцеляване, тогава става пагубно – не само за родителя, но и за детето. С прекалена голяма задача натоварваме детето си, когато казваме, че то осмисля живота ни. Нима преди да се роди детето животът ни не е имал смисъл, нима нямаме свои, лични цели, свой опит, свое развитие. И нима хората, които нямат деца, е безсмислено да съществуват?

Често родителят толкова става зависим, че започва да внушава чувство за вина у детето си. Познати са ви натякванията, че децата трябва да бъдат благодарни  и затова сега трябва да са до родителите си, че ако не направят каквото му казват, те ще се разболеят и т. н.

А когато порасналите вече деца напуснат къщата, такива родители се чувстват съкрушени, ненужни, празни и често наистина се разболяват…

Когато родителят се развива и има свой личен живот, когато има свои успехи (не само тези на децата), когато се грижи за децата си, но ги оставя и сами да поемат отговорност за някои неща, тогава най-добре възпитава с примера си. Тогава децата ще израснат самостоятелни, уверени и ще   ценят родителите си. И когато напуснат дома си, на родителите също ще им липсват, но ще имат  и  свои цели, интереси и т. н , които да ги крепят.

Друга такава зависимост може да е работата. Зависимият човек дотолкова влага смисъла на живота си в работата, че за него не съществува нищо друго. Той се вманиачава в стремежа си да получи одобрение и да бъде оценен. Вкопчва се в работата си, защото за него тя е единственото, с което се самоопределя, с която се идентифицира, единственото, което му носи увереност, чувство за сигурност, единственото, което осмисля живота му.

А когато се случи да загуби работата си, изведнъж той става нищо… вече няма кое да го определи, вече няма какво да му носи увереност. Има случаи, когато в такъв момент някои хора се самоубиват, а други се разболяват.

Общото при всички хора, склонни към зависимост е изостреното чувство за НЕДОСТИГ, на ЛИПСА.

Те чувстват  в себе си празнота и затова се вкопчват в нещата или хората, с които запълват тази празнота. Но когато загубят хората или нещата, с които са се обвързали емоционално, тази липса проличава още повече. Чувстват се още по-самотни от преди. Най-често след такава загуба, те отново се вкопчват в нещо друго, за да могат да запълнят зейналата яма. Но нещата се развиват по познатия сценарий. Завърта се колело и попадат в омагьосан кръг.

Сюзън Джефърс в книгата си „Освободи и се от страха” рисува целият живот на зависимия човек от любовната връзка така:

Или ако е зависим от работа си, целият му живот ще изглежда така:

А животът на независимият, уверен в себе си, развиващ се човек, който е завършен и самодостатъчен и има достатъчно цели и приятели, изглежда съвсем различно. Например така:

Когато някой, които е зависим от любовната си връзка и от партньора, я загуби, животът му придобива този вид:

Да – животът му наистина е празен, както казва и самия човек, защото той не е имал нищо свое,  нищо друго в живота си, нищо лично, което да му носи радост и удовлетворение. И нищо чудно, че се чувства опустошен и животът му изглежда безсмислен…

Животът на независимият също ще се промени, но ще изглежда много по-различно:

Той също ще изпитва тъга, пак може да страда, но ще има достатъчно други неща, които ще изпълват живота му и ще му дават сили.

Затова Сюзън Джефърс ни предала решение:

• Първо – начертайте си такава схема с девет или повече квадратчета:

• Помислете какви компоненти искате да включите в живота си.

• След това се съсредоточете  върху всяка една от отделните кутийки (компоненти) и обмислете какво можете да направите в отделните области от живота си.

Примерно в графата „приятели“ можете да напишете имената на всичките си приятели, с които не сте се чували отдавна и да планувате каква част от времето си можете да отделите за  ползотворно и приятно прекарване в тяхната компания. Или да помислите какви приятели бихте искали да имате и как може да попаднете в тяхната среда. Може да развихрите въображението си, като не се ограничавате от мисли като „няма време” или „това е невъзможно” или „нямам приятели”.

В графата „свободно време“ може да си измислите „празничен час”, през който можете да се поглезите, да си подарите празничен обяд или някаква покупка, да идете в парка или нещо друго, което ви носи радост.

След като имате готовата схема и сте набелязали основните неща в нея и сте си направили разпределение на времето, следващото

• важно нещо е ВСЕОТДАЙНОСТТА на 100%  във всяка една област.

Например , когато сте с любимия човек, отдайте му цялото си внимание, но когато сте с приятелите или на работа, не мислете отново за него – „какво прави сега” или „колко  хубаво беше снощи” или „как ли ще е довечера”, а се съсредоточете върху настоящия момент, там където сте, не го пропускайте – бъдете там 100 %, включете се в живота, участвайте,  бъдете участник, не само зрител. За да бъдете присъстващи 100 % във всяка сфера от живота си ще ви помогне следната формула:

Действайте така, сякаш нещата зависят от вас.

Например когато сте на работа, а обикновено денят минава скучно и еднообразно, как биха изглеждали нещата ако зависят от вас? А то наистина много зависи от  вас, независимо какво работите – можете да направите много неща – да си отнесете картина или цвете на работното място, което ще разведрява обстановката, можете да се усмихвате и да се държите любезно с колегите си, да си поставяте малки цели, да си правите кратки почивки когато можете да погледате дървото навън…и т. н. Такива малки промени коренно ще променят отношението ви към работата и ще ви накара да се чувствате по-добре, цялата обстановка и отношение на другите ще се променят.

Така ще започнете да се чувствате все по-уверени, самодостатъчни, стойностни, завършени, в живота си ще има все повече източници на емоции, радост и удовлетворение.

„Чувството за липса в живота ви ще започне да изчезва, защото проблемът на хората, които усещат някаква липса, е че не могат да участват в нещата около тях. И се чудят защо направо умират от емоционален глад.” Сюзън Джефърс

И така  – да преговорим – за да се освободим от зависимостта и да можем да се радваме на живота, на хората около нас и нещата около нас, без да ставаме зависими от тях:

• На първо място трябва да се научим да обичаме себе си – да се приемем, да се ценим, да се грижим за себе си, да имаме доверие в собствените си сили.
• Да си поставяме свои лични цели, да имаме свои стремежи, хобита, личен пълноценен живот
• Направете схемата на Сюзън Джефърс – организирайте времето си и дейно участвайте  във всички области от живота си. Не забравяйте – всеотдайност във всяка една от тях, присъствие 100% + формулата – действам, така сякаш всичко зависи от мен.
• Сменяне на фокуса – от страха от загуба – към удоволствието от момента.
• Както пише Сюзън Джефърс:

„Задавайте си постоянно въпроса:  Доколко цялостен е животът ми?

Създайте си изобилие, при което нищо да не е в състояние  да ви отнеме основното чувството за пълнота.”

Използвани материали:

„Освободи се от страха.” Сюзън Джефърс

„Тайните на привличането.” Сандра Ан Тейлър

http://sebepoznanie.com/psihologiq/samopomosht/zavisimost/