Постинг
11.04.2019 10:35 -
Зомбита. Те са навсякъде край мен....
Зомбита. Те са навсякъде край мен. В магазина, в офиса, в метрото, в автобуса.
Зимбита- забили глави в екрана, "прелиствайки" Фейсбук, поредните безсмислици. Стават; кафе, цигара; работа; обяд; лягат.. безмсислен, безумен кръговрат. Лицата им са безизразни, нямат емоция. Ако ги закачиш случайно, бълват омраза и ненавист. Нямат цели, нямат стимул за живот. Те не живеят, те просто съществуват. И така до смъртта.
Не ми се нрави да живея сред тях. Нямат усмивка на лицето, нямат лъч в себе си, лъч надежда. Не искам да ме зарязят с пошлостта си. Искам да се махна и да избягам от тях. Не ми харесва тук. Живот по график. Не гледам ТВ, не следя новини, не се тревожа как ще с поправя автмобила, защото нямам такъв, не се тревожа за цената на горивата. Не ме вълнуват тези неща. Чувствам се с затвор, тук сред тези същества...Ще избягам!
Зимбита- забили глави в екрана, "прелиствайки" Фейсбук, поредните безсмислици. Стават; кафе, цигара; работа; обяд; лягат.. безмсислен, безумен кръговрат. Лицата им са безизразни, нямат емоция. Ако ги закачиш случайно, бълват омраза и ненавист. Нямат цели, нямат стимул за живот. Те не живеят, те просто съществуват. И така до смъртта.
Не ми се нрави да живея сред тях. Нямат усмивка на лицето, нямат лъч в себе си, лъч надежда. Не искам да ме зарязят с пошлостта си. Искам да се махна и да избягам от тях. Не ми харесва тук. Живот по график. Не гледам ТВ, не следя новини, не се тревожа как ще с поправя автмобила, защото нямам такъв, не се тревожа за цената на горивата. Не ме вълнуват тези неща. Чувствам се с затвор, тук сред тези същества...Ще избягам!
Няма коментари