Ако сте от тези хора, вероятно ви се е искало да не сте толкова уязвими и сте се питали как може да бъдете непукист като някои други…
- Всъщност защо хората са толкова различни в реакциите и преживяванията си, защо едни могат с усмивка да реагират на язвителна забележка и след минути дори да забравят за „инцидента“, а други ще се почувстват засегнати, унизени, дълго ще страдат и преповтарят в мислите си случилото се?
- Защо някои хора могат съвсем спокойно да приемат непредвидено събитие, неприятна ситуация, грубо отношение или липса на внимание без това да предизвика някакво сътресение в психиката им, а други го преживяват драматично?
Кое прави едни хора по-чувствителни от другите? Кога се формира тази особеност на личността?
Основното, което определя емоционалната чувствителност на човек е неговияттемперамент. Темпераментът характеризира типа нервна система и начина, по който протичат основните психични процеси – възбуждане и задържане.
Редица автори смятат, че темпераментът е даденост, с която човек се ражда, дооформя се в първите години от детството му и остава почти непроменен дълго време, понякога и до края на живота му.
Основната класификация на видовете темперамент разделя хората според типа на нервната им дейност на 4 групи:
сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик.
Разбира се, типът темперамент не съществува в чист вид и всеки от нас притежава характеристики от няколко вида, като един от тях е преобладаващ.
Причини за прекалената чувствителност могат да бъдат и травмиращи ситуации в детството, а в някои случаи – прекалената „задушаваща“ загриженост от страна на родителите, могат да бъдат също и преживян стрес или депресия.
Възможно ли е да се променим и да не бъдем толкова чувствителни, възможно ли е да променим своя темперамент?
Скоростта и дълбочината на нашите реакции и преживявания са устойчиви психични процеси, които трудно се променят, но все пак е възможно. Разбира се не е нужно тотално да се променят.
Чувствителността всъщност не е само недостатък. Хората с чувствителна натура са по-интуитивни, обичат изкуството и се изявяват много добре в професии като художник, музикант, поет, философ. Обръщат внимание на малките неща и се отличават със своята съпричастност към другите.
Лошото е, когато чувствителността е толкова силна, че се явява проблем във всяко наше начинание, във всички области от живота ни. Такава прекалена чувствителност ни прави крехки, уязвими и напълно зависими от хората и обстоятелствата. Тя се превръща в болестно състояние и ни кара ненужно да страдаме.
Напълно е възможно да променим тази наша сензитивност.
Аз също мога да кажа, че съм от чувствителните хора, но в значителна степен успях да преодолея негативните страни на чувствителността.
Много от вас са ми пишат – „Искам да стана непукист, искам да съм свободен и да мога да продължа без да го мисля толкова, как да направя така, че да не ми пука?“
Срещала съм хора, които са спокойни и невъзмути и не се трогват от нищо, които в очите на чувствителните хора изглеждат безчувствени, защото нищо не може да ги изкара от равновесие – хора тип флегматици, а също и хора, които „пускат по течението“ всичко, което става, продължават напред и с лекота се захващат с поредното си занимание.
Питала съм ги- „как успяваш да не мислиш да случилото се, да го забравиш, да не се притесняваш, да си спокоен и просто да не ти пука?“
Обикновено тези хора отговарят нещо от рода на – „Незнам, просто не го мисля.“
Това за тях е нещо нормално и е естественaта им реакция, така протичат психичните им процеси. Те пък не могат да проумеят защо чувствителните хора толкова драматизират и усложняват нещата.
Как можем да си помогнем ако сме прекалено чувствителни и раними?
- На първо място е необходимо се осъзнаем.
Осъзнайте, че макар прекалената чувствителност да изглежда като ваше определение, тя не е вашето Аз. Тя е само съвкупност от психични процеси, реакции, които следват познат и утъпкан път. Вие сте много повече от тези процеси и можете да прокарате нови пътища на реакциите си. Осъзнайте, че реагирате като „под команда“ .
- Признайте емоциите си и ги наблюдавайте.
Когато са ви казали нещо обидно и усещате буцата в гърлото, когато ви изпълва тъга или гняв заради нечие поведение, наблюдавайте чувствата си и реакциите си.
Да ги наблюдаваш означава първо да ги признаеш, защото не е достатъчно да си кажеш –„не ми пука“, а вътрешно да страдаш и да не можеш да намериш покой. Признайте пред себе си – „да, аз изпитвам тъга, усещам гняв“ и наблюдавайте тези реакции и какво се случва в организма ви под тяхното влияние Наблюдавайте всичко това без да се потапяте в емоциите, а като страничен набюдател. Това ще ви даде възможност да разграничите реакцията от вашето Аз – Наблюдателят. Когато наблюдаваме реакциите и емоциите си, те губят силата си и постепенно утихват.
Както казва Екхарт Толе – нищо негативно не може да продължи да съществува пред светлината, която разпръсква съзнанието.
- Не приемайте обидите и грубото отношение лично.
Когато някой се държи грубо, това е негов проблем. Може да е раздразнителен и гневен, защото самият той се страхува от нещо или се чувства несигурен. Възможно е като унижава другите, подсъзнателно да се стреми да гради по този начин самочувствие. Може също така това да е обичайното му поведение. Вие не сте отговорни за нивото му на съзнание, за неговото възпитание или за настроението му. В много случаи хората казват неща без да влагат умисъл и идея си нямат, че вие дълго ще страдате от думите им.
Това не означава разбира се, че трябва да се оставите да ви тъпчат и че не бива да отговаряте нищо. Но можете да отговорите, без да сте водени от страх, гняв и чувство на обида и без да се оправдавате, защитавате или нападате.
Не приемайте това, който казват другите за истина. Обикновено се засягаме от това, което ние не приемаме в себе си и се опитваме да го скрием. Например ако имате комплекс, че сте пълни и ви кажат, че сте дебел, вие ще се засегнете, но ако се приемате такъв, какъвто сте и се чувствате добре в кожата си, това няма да ви притесни.
Помнете, че най-важно е какво вие мислите за себе си.
- Осъзнайте, че изкривявате действителността. Променете модела си на мислене.
Дайте си сметка, че ситуациите сами по себе си не са лоши, така ги прави да изглеждат нашето съзнание и начина, по който ги интерпретирате.
За това може да ви помогне едно упражнение. Направете си една таблица с три колонки.
В първата колонка напишете как се чувствате, какви мисли и чувства предизвиква във вас ситуацията или отношението на някого.
Във втората колонка опишете ситуацията такава, каквато е, сякаш я гледате отстрани, без да и лепвате етикети и без да я оценявате. Просто я отбележете като факт.
Сега погледнете първата колонка и вижте как интерпретирате и преувеличавате ситуацията според своите минали преживявания, заради свои комплекси, страхове. Вижте как деформирането на това, което е, предизвиква появата на ирационални мисли.
След това, в третата колонка напишете положителни мисли и утвърждения, които да пренастроят нагласата и начина на приемане на ситуацията. Например:
Как се чувствам | Реалната ситуация, погледната отстрани | Положителни мисли, променящи нагласата |
Чувствам се унизен, отхвърлен, болно ми е, защо той се държи така грубо, как може да има такива хора, яд ме е на него…защо съм толкова глупав, как можах да кажа това, никой не ме харесва, непрекъснато се провалям, ядосвам се и на себе си… | Той се засмя на моите думи и каза, че съм глупав. | Неговата реакция не ме застрашава по никакъв начин. Той има право да мисли и казва, каквото поиска.Аз ценя себе си и знам, че постигнах много.
Аз приемам и одобрявам себе си |
- Откажете се от анализа.
Престанете да анализирате и да мислите защо той е казал това или онова, защо постъпва така, защо вие сте изтърсили нещо, което не е трябвало и да превъртате до безкрай „филма“ в главата си, да си задавате безброй въпроси и да правите ситуацията да изглежда като ужасен провал… Безсмислено е да се измъчвате дни наред заради нещо, което някой е казал и дори вече не си спомня за това, безсмислено е да се обвинявате задето не сте направили нещо, както „трябва“, да се питате защо на другия не му пука и т. н.
Кажете – „Ситуацията е такава, каквато е, всеки реагира според нивото на съзнанието си, всичко е наред.“
И просто продължете напред. Знам, че мислите ви ще се опитват да се връщат отново и отново към случая и пак да „разчовъркат раната“. Затова се съсредоточете изцяло в настоящия момент, заемете се с работата или хобито си и му отдайте цялото си внимание.
Не бива да губите нито миг в страдание заради неща, които вече са станали.
А вие какво мислите? Споделете вашето мнение.